Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Операция „Червена буря“ [bg]
Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Операция „Червена буря“ [bg]

Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:

„Великолепен военен сюжет, доближаващ се твърде много до реалността, за да бъде пренебрегван.“ Уошингтън поуст
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
1 ... 266 267 268 269 270 271 272 273 274 ... 397
Перейти на страницу:

— Нашите ракетни войски провеждат учения един-два пъти годишно, като стрелят по макети, които се движат по права линия на височина, на която всеки може да ги види. Натовските изтребители летят измежду дърветата. Ако противосамолетните ракети на която и да било от двете страни работеха толкова добре, колкото твърдяха производителите им, всеки самолет в света вече щеше да бъде свален поне два пъти. Но най-големият ни проблем са техните противотанкови ракети — същите като нашите и при това вършат твърде добра работа. — Младежът направи жест с ръка. — Трима души в джип. Един шофьор, един пълнач и един мерач. Скриват се зад някое дърво на някой завой на пътя и чакат. Нашата колона се появява и те стрелят от разстояние — да речем два километра. Обучени са да стрелят по командния танк — онзи с радиоантената. Ние разбираме, че стрелят по нас, едва когато първата ракета улучи целта си. Те изстрелват още една ракета и унищожават още един танк, след което се оттеглят, преди да насочим артилерийския си огън по тях. След пет минути се появяват на друго място и операцията се повтаря. Това изяжда ресурсите ни — завърши младежът, повтаряйки думите на командира си.

— Искаш да кажеш, че губим?

— Не. Казвам, че не печелим — отговори Иван. — Но за нас това е равносилно на загуба. — Той предаде съобщението на командира си на баща си и видя как той се намества в кожената седалка на колата.

— Знаех си, че ще стане така. Предупредих ги, Ваня. Глупаци! — Иван направи знак с ръка към шофьора. Баща му се усмихна и му даде знак да не се тревожи. Виталий работеше за Сергетов от много години. Дъщеря му беше лекарка само заради покровителството на министъра, а синът му беше в безопасност в университета по време, когато връстниците му бяха на фронта. — Разходът на гориво надвишава прогнозите с двадесет и пет процента. С двадесет и пет процента над министерските ми прогнози, ако трябва да бъда съвсем точен. А моите прогнози са с четиридесет процента по-високи от тези на Министерство на отбраната. Никой не се беше сетил, че натовските самолети могат да открият тайните ни складове на гориво. Хората ми преоценяват националните резерви. Ако нещо не се обърка, днес следобед трябва да получа временния доклад. Огледай се, Ваня, и виж сам за какво ти говоря.

Наоколо не се виждаха почти никакви превозни средства, нямаше даже и камиони. Москва никога не беше оживен град, но сега изглеждаше мрачна дори и в очите на руснака. Хората се движеха забързано по полупразните улици, без да поглеждат встрани или нагоре. Едва сега Иван осъзна колко много мъже бяха заминали за фронта и колко много от тях никога нямаше да се завърнат. Както обикновено, баща му бе успял да прочете мислите му.

— Какви са загубите ни?

— Ужасни. Многократно надхвърлят прогнозите. Нямам точните цифри — аз съм в разузнаването, а не в администрацията, — но загубите ни са изключително тежки.

— Цялата тази работа е една голяма грешка, Ваня — каза тихо министърът. „Но партията никога не греши. От колко години вярваш в това?“

— Вече нищо не може да се промени, татко. Освен това, ние имаме нужда от информация за запасите на НАТО. Данните, които достигат до нас на фронта, са, да кажем, твърде обработени. Необходими са ни по-точни данни, за да направим своите оценки.

„На фронта“ — помисли си Михаил. Гневът му към тези думи не можеше да потисне гордостта, която изпитваше от това, което беше станал синът му. Сергетов старши често се бе тревожил, че Иван ще стане поредният млад „благородник“ в партийното семейство. Алексеев не беше човек, който би повишил някого в чин за нищо, а и неговите източници му бяха съобщили, че Иван бе придружавал многократно генерала до предната линия. Момчето беше станало мъж. Жалко беше, че се беше наложило да започнат война, за да стане това.

— Ще видя какво мога да направя.

„ЧИКАГО“

Падината „Света Ана“ беше последното място с дълбока вода, което щяха да срещнат. Колоната от бързи щурмови подводници намали скоростта си до минималната, когато приближи ръба на ледения блок. Те очакваха, че там ще се срещнат с две приятелски подводници, но „приятелски“ беше термин, който не вървеше добре по време на бойни операции. Всички американски подводници бяха поставени в бойна тревога. Маккафърти провери времето и местоположението. Досега всичко се развиваше според плана. „Удивително“ — помисли си той.

На него не му харесваше да бъде начело на колоната. Ако край ръба на ледения блок имаше руски патрул… щеше да бъде улучен първи. Той се зачуди дали човекът, който може би щеше да стреля по него, щеше да говори руски или английски.

1 ... 266 267 268 269 270 271 272 273 274 ... 397
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)