Операция „Червена буря“ [bg]

О’Мали кръжеше на височина хиляда фута и чакаше. Това беше истинска лудост. Дали Иван наистина си седеше там? Дали чакаше някой конвой да мине покрай него? Шансът подводницата да беше чула хеликоптера бе петдесет на петдесет. Ако беше чул хеликоптера, дали не искаше да привлече и фрегатата, за да може да я атакува? Системният му оператор наблюдаваше напрегнато екрана на хидролокатора за промени в сигнала на контакта. Засега такива нямаше. Не се виждаше увеличаване на мощността на двигателя, не се чуваха механични шумове. Абсолютно нищо, с изключение на свистенето на реактор на минимална мощност — звук, който не можеше да бъде уловен от разстояние, по-голямо от две мили. Нищо чудно, че няколко други преди тях бяха търсили безуспешно. Той откри, че се възхищава от смелостта на съветския капитан.

— Чук, тук Брадвичка.

О’Мали се усмихна на себе си. За разлика от американските процедури, британците даваха на хеликоптерите си имена, свързани с кораба, на който бяха базирани. Така например, хеликоптерът на „Брейзън“31 имаше позивна Хъси32. Този на „Батълакс“33 се наричаше Брадвичка.

— Прието, Брадвичка, къде си?

— На десет мили южно от теб. Имаме две дълбочинни бомби на борда.

О’Мали включи отново светлините си.

— Много добре, изчакай там. Ромео, искам вие да дадете на Брадвичка радарно указание към нашия хидроакустичен буй, а ние ще използваме нашия хидролокатор за двойно засичане на пеленга. Съгласен ли сте? Край.

— Съгласен — отвърна Морис.

— Зареди рибата — каза О’Мали на втория си пилот.

— Защо?

— Ако дълбочинните бомби не улучат подводницата, мога да се обзаложа, че тя ще се отдалечи от дъното като сьомга в размножителен период. — О’Мали извъртя хеликоптера си и забеляза мигащите светлини на британския хеликоптер „Линкс“. — Брадвичка, виждам те на девет часа от мен. Моля, задръж позицията си, докато се приготвим. Има ли промяна в контакта, Уили?

— Не, сър. Този пич е страшно хладнокръвен, сър.

„Горкото смело копеле“ — помисли си О’Мали. Димката над контакта беше почти изгоряла и той пусна втора. След това провери тактическия си екран и се премести на нова позиция на хиляда ярда източно от контакта, застана неподвижно на петдесет фута над водата и спусна потопяемия хидролокатор.

— Ето я — докладва старшината. — Пеленг две-шест-осем.

— Брадвичка, тук Чук. Готови сме за вашия VECTAC. Ромео ще ви даде целеуказател.

Курсът на британския хеликоптер вече се контролираше от радара на „Рубен Джеймс“, който го насочи право на север. О’Мали гледаше как британският хеликоптер се приближава, като същевременно внимаваше вятърът да не го отнесе от собствената му позиция.

— Ще пуснете дълбочинните си бомби една по една по моя команда. Приготви се, Брадвичка.