Операция „Червена буря“ [bg]

— А ти кой си?

— Сержант Никълс, Кралска морска пехота. Лошо място избрахте да ни посрещнете, лейтенант.

— Не съм го избирал аз! — отвърна Едуардс. — Допреди един час дори не знаехме, че ще идвате.

— Издънка, още една проклета издънка. — Мъжът се изправи и тръгна напред, накуцвайки силно. — Скачането с парашут е достатъчно опасно и без да се приземяваш в някаква си шибана каменна градина! — Появи се още една фигура.

— Намерихме лейтенанта — мисля, че е мъртъв!

— Имате ли нужда от помощ? — попита Майк.

— Искам да се събудя и да открия, че се намирам в леглото си у дома.

Едуардс бързо откри, че групата, която беше изпратена да го спаси — или за каквото там беше изпратена, — бе започнала мисията си с катастрофален неуспех. Командващият групата лейтенант се бе приземил върху една канара и бе паднал по гръб върху друга. Главата му висеше от тялото, сякаш беше прикрепена с конец. Никълс беше изкълчил зле глезена си, а останалите двама не бяха ранени, но се бяха поуплашили. Необходим им беше един час, за да открият цялата екипировка на парашутистите. Нямаше време за сантименталности. Лейтенантът беше увит в парашута му и тялото беше покрито с камъни. Едуардс заведе оцелелите до върха на хълма. Парашутистите поне бяха донесли нови батерии за предавателя му.

— Кучкарник, тук Хрътка, работата смърди, край.

— Защо се забави толкова?

— Кажи на шофьора на онази „птичка“ да отиде на очен лекар. Шефът на морските пехотинци, който изпратихте тук, загина, а сержантът им е с изкълчен глезен.

— Забеляза ли ви някой?

— Отрицателно. Те се приземиха върху скали. Истинско чудо е, че не загинаха всички. Върнахме се на хълма. Покрихме следите.

Сержант Никълс се оказа пушач. Двамата със Смит си намериха едно закътано местенце, където седнаха да запалят по една цигара.

— Лейтенантът ви изглежда интересен човек.

— Той е само някакъв си щабен плъх, но се справя доста добре. Как е глезенът?

— Ще ми се наложи да ходя независимо как е. Той знае ли с какво се е захванал?

— Кой, шкиперът ли? Видях го как уби трима руснаци с нож. Това достатъчно добър отговор ли е?

— Повече от достатъчно.