Операция „Червена буря“ [bg]

След осемчасов ожесточен бой, по време на който вражеската артилерия засипа със снаряди предния команден пункт, Береговой и Алексеев успяха да спрат белгийската контраатака. Но да я спрат не беше достатъчно. Те бяха проникнали на шест километра напред, преди да налетят на плътна стена от танкове и ракети, а белгийската артилерия непрекъснато засипваше със снаряди главния път, по който се движеше съветското настъпление срещу Хамелн. Алексеев смяташе, че противникът със сигурност се подготвяше за следващата атака. „Ние трябва да ги ударим първи — но с какво?“ Той се нуждаеше от трите си дивизии, за да настъпи срещу британските формации, които се намираха зад Хамелн.

— Всеки път, когато пробием — отбеляза тихо майор Сергетов, — те ни забавят и след това контраатакуват. Това не трябваше да се случва.

— Отлично наблюдение! — изръмжа Алексеев, но бързо се овладя. — Ние очаквахме, че пробивът ни ще има същия ефект като по време на последната ни война с германците. Проблемът е в тези нови леки противотанкови ракети. Трима души с един джип могат да се придвижат по някой път, да се прицелят, да изстрелят една или две ракети, след което да се оттеглят, преди да успеем да реагираме, и да повторят процеса на неколкостотин метра от първата си позиция. Никога досега отбранителната огнева мощ не е била толкова голяма, а ние не успяхме да преценим колко ефикасно няколко души от тила могат да забавят една настъпваща колона. Нашата безопасност се крепи на движението — обясни Алексеев един от основните уроци от танковото училище. — При тези условия една движеща се група не може да си позволи да бъде забавена. Един обикновен пробив просто не е достатъчен! Ние трябва да пробием огромна дупка във фронта им и да се придвижим бързо поне на двадесет километра напред, за да се отървем от техните пъргави ракетни разчети. Едва тогава ще можем да използваме доктрината си за подвижността.