Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
След това всичко беше лесно и Морис наблюдаваше работата на новия си екипаж. Той беше чувал вицове за калифорнийския флот, но старшините край картата нанасяха уверено местоположението на кораба, въпреки че не познаваха пристанището. Корабът се плъзна безшумно покрай кейовете на военноморския док. Морис видя празни кейове, които нямаше да бъдат запълнени скоро, както и немалко кораби, чиито елегантни сиви корпуси бяха загрозени от обгорени дупки и изкривена стомана. „Кид“ също беше там. Предната му надстройка беше разрушена от съветска ракета, която беше успяла да премине през многопластовата отбранителна система на кораба. Един от матросите на Морис също гледаше натам — момче на около двадесет години, което пушеше цигара, която малко по-късно хвърли зад борда. На Морис му се прииска да го попита за какво си мисли, но той самият не можеше да опише дори собствените си мисли.
След това всичко продължи по-бързо. Фрегатата зави на изток край празните пристани за самолетоносачи, мина над моста тунел Хамптън и покрай претъпкания амфибиен басейн в Литъл Крийк. Най-накрая пред кораба се откри морето, което под облачното небе изглеждаше сиво и заплашително.
„Батълакс“ вече беше в открито море, на три мили пред фрегатата. Над мачтата му се вееше флагът на Британския военноморски флот. От борда на британския кораб започнаха да сигнализират със светлинни сигнали.
„КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ОЗНАЧАВА РУБЕН ДЖЕЙМС“ — искаха да знаят на „Батълакс“.
— Какво да им отговоря, сър? — попита сигналистът.
Морис се разсмя.
— Предай следното: Ние поне не наричаме бойните си кораби с имената на тъщите си.
— Слушам! — Мичманът беше въодушевен от отговора.
— Бомбардировачите „Блайндър“ не би трябвало да могат да носят ракети — каза Толанд, но онова, което видя, опроверга това разузнавателно сведение. Шест ракети бяха преминали през бариерата от изтребители и бяха паднали в периметъра на базата на RAF. На половин миля от него горяха два самолета, а един от радарите на базата беше разбит.
— Е, сега вече знаем защо през последните няколко дни те не бяха много активни. Преоборудвали са бомбардировачите си за противодействие на новите ни изтребители — каза полковник Малори, докато оглеждаше пораженията на базата. — Всяко действие поражда противодействие. Ние се учим, но и те също се учат.
Изтребителите се завръщаха. Толанд ги преброи наум и пресметна, че липсват два „Торнадо“ и един „Томкет“. След кацането всеки самолет се отправи към своето укритие. RAF не разполагаше с достатъчно постоянни укрития и три от американските изтребители бяха паркирани между укрития от торби с пясък, където наземните екипи незабавно се заеха да ги презареждат с боеприпаси и гориво. Екипажите слязоха по стълбичките си и се качиха на очакващите ги джипове, които ги откараха за провеждането на разбора.
— Копелетата ни приложиха нашия собствен трик! — възкликна един пилот на „Томкет“.
— Добре, какво стана?
— Имаше две групи, отдалечени на около десет мили една от друга. Водещата група се състоеше от МиГ-23 „Флогър“, а втората — от „Блайндър“. МиГ-овете стреляха преди нас. Те успяха да заглушат радарите ни с шум, а някои от изтребителите им използваха някакъв чисто нов лъжлив смутител, какъвто досега не сме срещали. Предполагам, че горивото им е било на привършване, защото не се опитаха да влязат в близък бой с нас. Вероятно целта им е била да ни държат далеч от бомбардировачите, за да им позволят да пуснат ракетите си. Почти успяха. Едно ято „Торнадо“ минаха откъм лявата им страна и свалиха четири блайндъра, ако не се лъжа. Ние свалихме два МиГ-а — нито един „Блайндър“ — и шефът нареди на останалите „Томкет“ да открият огън по ракетите. Аз поразих две. Както и да е, Иван променя тактиката срещу нас. Изгубихме един „Томкет“, но не знам какво го улучи.
— Следващия път — каза друг пилот — трябва да излетим с няколко ракети, предварително настроени да се целят в заглушителите. Нямахме достатъчно време да направим това днес. Ако успеем първо да поразим заглушителите, ще ни бъде по-лесно да се оправим с изтребителите.
„И тогава руснаците отново ще променят тактиката — помисли си Толанд. — Е, поне ги накарахме да реагират на нашите действия, вместо да става обратното.“