![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Спускай, Уили.
Старшината в опашката на хеликоптера отключи управлението на лебедката и спусна хидролокаторния предавател през един отвор в пода на хеликоптера. На борда имаше повече от хиляда фута кабел, което беше достатъчно за достигане под най-дълбоките термални пластове. На това място дълбочината беше само двеста фута и те трябваше да внимават предавателят да не стигне твърде близо до дъното, за да не бъде повреден. Старшината наблюдаваше внимателно кабела и спря лебедката, когато предавателят се намираше на сто фута във водата. Както и при надводните кораби, показанията на хидролокатора бяха слухови и визуални. Докато матросът се вслушваше в звуците в слушалките си, на един екран започнаха да се появяват честотни линии.
О’Мали си напомни, че сега идваше ред на най-трудното. Задържането на хеликоптера на мястото му при тези условия изискваше пълна концентрация — машината не разполагаше с автопилот, — а ловът на подводници беше упражнение по търпение. На пасивния хидролокатор щяха да му бъдат необходими няколко минути, преди да отчете каквото и да било, а те не можеха да използват активните си хидролокаторни системи, защото това със сигурност щеше да предупреди целта.
След пет минути хидролокаторът все още не беше открил нищо с изключение на случайни шумове. Те вдигнаха хидролокатора и се преместиха на изток. „Търпение“ — каза си пилотът. Той мразеше да бъде търпелив. Още едно преместване на изток и още едно изчакване.
— Чувам нещо на нула-четири-осем. Не съм сигурен какво е, някакво подсвиркване или нещо такова във високочестотния обхват. — Те изчакаха още две минути, за да се уверят, че това не е някакъв временен сигнал.
— Вдигни хидролокатора. — О’Мали издигна хеликоптера си и се премести на три хиляди ярда на североизток. Три минути по-късно хидролокаторът отново беше във водата. Този път не засякоха нищо. О’Мали отново промени позицията си. „Ако някога напиша песен за лова на подводници — помисли си той, — ще я нарека «Отново, отново и ОТНОВО»!“ Този път усилията им бяха възнаградени със сигнал — всъщност, с два сигнала.
— Това е интересно — забеляза ПЛБ офицерът на борда на „Рубен Джеймс“. — Колко близо до потъналия кораб се намира контактът?
— Много близо — отвърна Морис. — При това почти по същия пеленг.
— Може да са шумове от течение — каза Уили на О’Мали. — Много са слаби, също като предишния път.
Пилотът натисна един превключвател и в слушалките му се чуха звуците от хидролокатора. „Ние търсим много слаб сигнал“ — напомни си мислено той.
— Може да е и шум от пара. Приготви се да вдигнеш хидролокатора. Отивам на изток за триангулиране.
Две минути по-късно техният хидролокаторен предавател беше потопен във водата за шести път. Сега контактът беше нанесен върху бордовия тактически екран на хеликоптера, който се намираше на контролното табло между пилота и втория пилот.
— Тук имаме два сигнала — каза Ралстън. — Разстоянието между двата е около шестстотин ярда.
— И аз така мисля. Да отидем да проверим по-близкия. Уили…
— Кабелът е в нормата, готов съм да го вдигна, шкипер.
— Вдигай. Ромео, тук Чук. Получихте ли данните?
— Положително, Чук — отвърна Морис. — Проверете южния.
— Точно това правим в момента. Изчакайте. — Докато летеше към по-близкия контакт, О’Мали не изпускаше от погледа си уредите на таблото. Хеликоптерът отново застана неподвижно над водата. — Спускай.
— Контакт! — каза минута по-късно старшината. Той разгледа линиите на екрана си и ги сравни мислено с данните, с които разполагаше за съветските подводници. — Оценявам този контакт като шум от пара и двигателен шум на атомна подводница, пеленг две-шест-две.
О’Мали слуша в продължение на тридесет секунди. След това на лицето му се изписа широка усмивка.
— Това наистина е атомна лодка! Ромео, тук Чук, имаме вероятна подводница по пеленг две-шест-две от нашата позиция. Придвижвам се, за да установя точното местоположение.
Десет минути по-късно те вече имаха точните координати на контакта. О’Мали се насочи право към тях и спусна хидролокатора си точно над контакта.
— Клас „Виктор“ — каза хидроакустикът на борда на фрегатата. — Виждате ли честотната линия? Това е „Виктор“ с включен на минимална мощност реактор.