За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XXIII
Обща идея за книгата «Установяването на френската монархия в Галия» от г. абат Дюбо
Преди да завърша тази книга, аз смятам за полезно да изследвам малко съчинението на абат Дюбо; защото моите понятия са винаги противоположни на неговите; и защото там, където той намира истината, аз не я намирам.
Това произведение е въвело много хора в заблуждение, защото е написано с голямо изкуство; защото в него винаги се предполага това, което трябва да се докаже; защото колкото повече липсват доказателства, толкова повече се увеличават вероятностите; защото безброй многото предположения минават за принципи и във вид на заключения от тях се извеждат други предположения. Читателят забравя за своите съмнения и започва да вярва. И понеже огромната ерудиция на автора намира място не в неговата система, а извън нея, умът се увлича в подробностите, без да се заеме с главното. При това толкова много изследвания не позволяват да се мисли, че нищо не е било намерено; продължителността на едно пътуване те кара да мислиш, че неговата цел най-сетне е достигната.
Но когато човек вникне в него, намира един огромен колос, поставен на глинени крака; и затова той е толкова голям, защото е поставен на глинени крака. Ако системата на г. абат Дюбо бе построена на здрави основи, нямаше да има нужда тя да се доказва в три скучни до смърт тома; тогава той щеше да намери всичко, което му е нужно, в самия предмет; и без да се впуска в непрекъснато търсене на това, което е твърде далеч от него, самият разум би включил тази истина във веригата на другите истини. Историята и нашите закони биха му казали: «Не си правете толкова труд, ние ще свидетелствуваме за вас.»
Глава XXIV
Продължение на същата тема. Размисъл върху основите на системата
Господин абат Дюбо иска да премахне всяка идея, че франките са влезли в Галия като победители; според него нашите крале, призвани от народите, просто са заели мястото на римските императори и са унаследили правата им.
Това твърдение е неприложимо нито към времето, когато Хлодвиг, нахлувайки в Галия, е ограбвал и завземал градовете й, нито към времето, когато той, разбивайки римския пълномощник Сиагрий, покорил управляваната от него страна; това впрочем може да се отнесе само към времето, когато Хлодвиг е станал вече с помощта на оръжието господар на значителна част от Галия, след като народът го е избрал с любов и поканил за владетел на цялата останала част. Не е било достатъчно само да бъде приет, трябвало е той да бъде и призован; г. абат Дюбо трябва да докаже, че народите са предпочели да живеят под властта на Хлодвиг, отколкото под властта на римляните или на своите собствени закони. Обаче римляните в тази част на Галия, която не била още завладяна от варварите, са се делели според Дюбо на две: едни, от Арморийския съюз, които изпъдили императорските чиновници, за да се защищават сами срещу варварите и да управляват със собствени закони, и други, които се подчинявали на римски чиновници. Но доказва ли г. абат Дюбо, че римляните, които били все още подчинени на империята, са призовали Хлодвиг? Ни най-малко. Доказва ли, че арморийската република е повикала Хлодвиг и че е сключила договор, макар и само с него?; и това не. Той не само че не може да ни каже каква е била съдбата на тази република, но не може даже да ни посочи нейното съществуване; и макар да я проследява от времето на Хонорий до завоеванието на Хлодвиг; макар със завидно изкуство да отнася всички събития по това време към нея, тя си остава незабелязана от тогавашните автори. Защото едно нещо е да доказваш, опирайки се на цитат от Зосима, че при Хонорий арморийската страна и другите провинции на Галия са въстанали и образували нещо като република, и друго да покажеш, че въпреки нееднократните омиротворения в Галия арморийците винаги образували отделна република, просъществувала до завоеванието на Хлодвиг. Обаче за да установи система, той има нужда от много силни и много точни доказателства. Защото, когато един завоевател влиза в една държава и подчинява голяма част от нея със сила и насилия; и когато след известно време цялата страна се оказва в негови ръце и историята говори така, както е било, тогава има много голямо основание да се смята, че това дело е завършило, както е започнало.
Ако това положение остане недоказано, лесно е да се види как цялата система на г. абат Дюбо рухва от горе до долу; и винаги когато той ще направи извод, изхождайки от положението, че Галия не е била покорена от франките, но че франките са били повикани от римляните, този извод винаги може да бъде отхвърлен.