Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Влагата бликна неканена в очите на Арута.
— Мен?
Пъг промълви:
— Ти може да не приличаш на баща си колкото би ти се искало, но представа нямаш колко приличаш на майка си. — Свали ръката си и се обърна да си тръгне. — Ще те оставя. Почини си и когато се почувстваш по-бодър, нека вечеряме заедно. — Спря при вратата и каза: — И се постарай да не се тревожиш чак толкова за момчетата. Сигурен съм, че са живи и здрави.
Отвори вратата и излезе. Арута, херцогът на Крондор, остана да седи мълчалив и замислен над казаното от дядо му. Накрая си позволи лукса да въздъхне тежко и отново се залови с работата, която го чакаше. Може би наистина трябваше да си отдъхне малко преди вечерята. И докато преглеждаше доклада на върха на купчината си помисли: „Момчетата са способни. Дядо е прав и те са живи и здрави.“
Войникът замахна и главата на Джими се отплесна назад. Очите му се насълзиха от болка и всичко пред погледа му за миг почервеня. Коленете му омекнаха и той усети, че залита да падне, но другите двама стражи го задържаха прав.
— Така — каза разпитващият го завалено. — Да почнем пак. Защо се промъкваше в Крондор?
Малар го държаха други двама войници. От носа му течеше кръв и дясното му око беше подпухнало, след като бе изтърпял своята част от разпита. В този момент Джими бе много доволен, че двамата с Даш не му бяха казали нищо.
Джими поклати глава.
— Казах ви. Наемник съм от Изтока, а това е моят „обирач на кучета“. Търся си работа.
— Грешен отговор — каза мъжът и го удари пак. Джими залитна и остана прав само благодарение на двамата войници. Изплю кръв и изхриптя през подутите си устни:
— Какво искате да ви кажа?
— На всички наемници извън стените им е наредено да не влизат в Крондор. Ако беше плячкаджия, щеше да го кажеш. — Кимна и двамата мъже завлякоха Джими до стената и го пуснаха на пода. Мъжът коленичи и надвеси лицето си над него.
Приличаше на скот, с изпъкнали вежди и дълга черна коса, провиснала над раменете му. Беше пуснал къса черна брада и от толкова близо Джими видя, че шията и раменете му са нашарени с белези. Мъжът го сграбчи за косата и изръмжа:
— Или си глупак, или си шпионин. Кое от двете?
Джими замълча за по-драматичен ефект, след което бавно отвърна:
— Дойдох да потърся брат си.
Войникът стана, махна с ръка и другите двама войници вдигнаха Джими и го преместиха на един стол. Намираха се в голяма спалня на някакъв хан, превърната в нещо като затворническа килия.
Джими и Малар ги бяха довлекли тук предната нощ и разпитът беше започнал веднага. Разпитваха ги с бой в продължение на час, след което ги оставяха сами. Щом успееха да се съвземат, вратата се отваряше и разпитът се подновяваше. Джими разбираше, че този странен график е избран преднамерено, за да срине самообладанието им. Въпреки привидната бруталност на разпитващия ги мъж цялата процедура беше много добре замислена и коварна. Беше замислена да го обърка, без да го лиши от способността да говори свързано. Беше методичен подход, целящ да изтръгне всякакви грешки и противоречия. Джими се беше борил да се съсредоточи до предела на възможностите си, за да предотврати подобна грешка; мъчеше се да обърне ситуацията в своя полза.
Единият му страх се изразяваше в това, че те вече са хванали Даш. Ако беше така, то признанието, че търси брат си, щеше да съвпадне с арестуването на Даш. Донякъде това си беше истина, а след като беше истина, можеше да се окаже много по-убедителна от всяка изкусно съчинена лъжа.
— Брат ти ли? — каза мъжът, свил юмрук за поредния удар. — Какъв брат?
— По-малкия ми брат. — Джими се отпусна на стола и се хвана за него, за да не падне. — На няколко мили от града ни нападнаха разбойници и побягнахме към Крондор. — Замълча, но след като разпитващият отново го заплаши с юмрук, изломоти: — Разделихме се. Разбойниците подгониха него, а ние двамата побягнахме. Видяхме разбойниците на връщане и знаем, че не са го хванали… не видяхме някой да води коня му, а беше добър кон, тъй че щяха да го задържат. — Преглътна. — Може ли малко вода?
Старшият кимна и един от стражите излезе от стаята и след малко се върна с вода. Джими отпи жадно, след което посочи с очи към Малар. Мъжът, който го разпитваше, кимна и слугата също получи чаша вода.