Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Ваше височество — попита Бинабик, — ако все още има непопълнено място, мога ли да получа разрешението ви да взема младия Саймън? В последното си желание Моргенес помоли момчето да бъде наглеждано от моя господар. След смъртта на Укикук сега аз съм господарят и не се отказвам от тази грижа.
Джосуа го изгледа скептично.
— И мислиш да се грижиш за него, като го вземеш със себе си в подобна налудничава експедиция из непознатия север?
Бинабик повдигна вежди.
— Непознат за големите хора, може би. За моя народ той е като домашен двор. А и по-безопасно ли е за него да остане в замък, на който предстои битка с Върховния крал?
Принцът стисна челото си, сякаш го болеше главата.
— Сигурно си прав. Ако тази крехка надежда се стопи, за всички, които са застанали на страната на господаря на Наглимунд, няма да има безопасно кътче. Ако момчето иска да тръгне, вземи го. — Той прегърна Бинабик. — Добре, малки човеко — ти си малък, но храбър. Върни се при книгите си, а утре сутрин ще ти изпратя трима добри еркинландци и човека на Исгримнур — Слудиг.
— Моите благодарности, принц Джосуа — отвърна Бинабик. — Но мисля, че трябва да потеглим през нощта. Малка група сме и е по-добре да не привличаме вниманието на злонамерените.
— Така да бъде — съгласи се Джосуа, изправи се и вдигна ръка, сякаш го благославяше. — Кой би могъл да каже дали това е някакво глупашко поръчение, или спасение за всички нас? Би трябвало да потеглите с фанфари и овации. Но необходимостта налага да няма почести и дискретността трябва да бъде съблюдавана неотклонно. Помнете, че мислите ни са с вас.
Исгримнур се поколеба, след което се приведе и стисна малката ръка на Бинабик.
— Всичко е дяволски странно — промълви той, — но Бог да е с вас. Ако Слудиг започне да се заяжда, бъди снизходителен. Лесно кипва, но е с добро сърце и е беззаветно предан.
— Благодаря ти, херцоже — отвърна замислено тролът. — Дано твоят бог наистина ни благослови. Тръгваме към непознати места.
— Като всички смъртни — добави Джосуа. — Рано или късно.
— Какво! Казал си на принца и на всички, че ще тръгна с вас? — Саймън сви юмруци от гняв. — Кой ти даде право?
— Приятелю Саймън — отвърна кротко Бинабик, — никой не те заставя да тръгнеш. Само поисках разрешение от Джосуа да участваш в това дирене и той го даде. Изборът зависи от теб.
— Мамка му! Какво друго бих могъл да избера? Ако кажа не, всички ще ме помислят за страхливец!
— Саймън. — Дребосъкът бе самото търпение. — Първо, моля те да не използваш войнишките попържни, които си усвоил току-що. Ние кануките сме благовъзпитан народ. Второ, не е хубаво да се съобразяваш чак толкова с мнението на другите. Така или иначе, тези, които остават в Наглимунд, съвсем не са страхливци.
Саймън въздъхна отчаяно и обви ръце около гърдите си. Загледа се в навъсеното небе и мътно прозиращото иззад облаците слънце.
„Защо хората винаги вземат решения вместо мен, без да ме питат? Да не съм дете?“
Остана неподвижен още няколко мига, със зачервено не само от студа лице. Бинабик протегна ласкаво малката си ръка към него.
— Приятелю, тъжно ми е, че за теб това не е чест, каквато се надявах, че ще бъде — свързана с една наистина ужасяваща опасност, разбира се, но чест все пак. Обясних колко важно ни се струва това дирене и че съдбата на Наглимунд и целия Север може да зависи от неговия успешен край. Естествено, всичко може да приключи без слава и триумф в бялата северна пустош.
Той потупа тържествено Саймън по ръката, след което бръкна в джоба на подплатения си с кожа елек.
— Вземи. — И пъхна в шепата му нещо твърдо и студено.
Обърканият Саймън погледна ръката си. Беше пръстен, най-обикновена тъничка халка с инкрустиран простичък знак: издължен овал с наклонен триъгълник в единия край.
— Рибешкият знак на Лигата на свитъка — обясни Бинабик. — Моргенес го е сложил на крачето на врабчето заедно с бележката, за която споменах. В края на бележката пишеше, че това е за теб.
Саймън се опита да огледа пръстена на слабата слънчева светлина.
— Не съм виждал Моргенес да го носи — каза той зачуден, че пръстенът не събужда у него никакъв спомен. — Всички членове на Лигата ли имат такива пръстени? А и имам ли право да го нося? Едва-едва чета. А и с писането не съм много добре.