Престолът от драконова кост

„Ха така — помисли си Исгримнур. — Ако искахме новината да се разчуе в цял Наглимунд, сега ни е в кърпа вързано. И все пак, изглежда, успя да го вразуми“.

Изминаха няколко секунди, преди шутът да отмести уплашения си смаян поглед от светлоокия северняк. Когато се обърна, в очите му вече не се четеше задоволството, което излъчваха допреди малко.

— Колмънд — подхвана той, — сър Колмънд бил чувал разкази за легендарното съкровище на дракона Игджарджук на връх планината Урмшайм. Нямало друго такова огромно богатство по широкия свят.

— Само на един равнинец би му хрумнало да търси дракон из планините — или пък злато! — възмути се Бинабик. — Моят народ отдавна живее край Урмшайм и живеем дълго, защото не стъпваме там.

— Но нали разбирате — продължи Таусър, — че за цели поколения драконът е бил единствено легенда. Никой не го е виждал, никой не го е чувал… с изключение на полудели из снежните полета скитници. А Колмънд притежавал меча Трън, вълшебен меч, който го предвождал в диренето му на вълшебното съкровище!

— Що за идиотизъм! — възкликна Джосуа. — Нима не е имал всичко, което е искал? Могъщо владение? Меч на герой? Защо му е било да скитосва подир привиденията на малоумни?

— Да ме вземат мътните, Джосуа — изруга Исгримнур, — защо въобще хората вършат това или онова? Защо са окачили нашия повелител Усирис с главата надолу на Дървото? Защо му е нужно на Елиас да хвърли в затвора родния си брат и да се съюзява с демони, след като вече е Върховен крал на цял Остен Ард?

— Нещо наистина подтиква мъжете и жените да посягат към неща, които не биха могли да достигнат — обади се Джарнауга от ъгъла до камината. — Понякога онова, към което се стремят, прескача границите на разбираемото.

Бинабик скокна лекичко на пода.

— Много приказки за нещо, което никога няма да проумеем — заяви той. — Въпросът остава: къде е мечът? Къде е Трън?

— Загубен някъде на север, сигурен съм — отвърна Таусър. — Не съм чувал сър Колмънд да се е завръщал от диренето си. Една от легендите твърди, че е станал крал на Хунен и продължава да живее там в ледена крепост.

— Напомня ми старинните предания за Инелуки — подхвърли замислено Джарнауга.

— Стигнал до манастира „Свети Скенди“ в Хейтстед — неочаквано се обади отец Странгиард от дъното на стаята. — Думите на Таусър ми го припомниха. Сетих се, че имам някои от книгите на ордена Скенди, спасени при опожаряването на манастира. Ето тук главната счетоводна книга от годината на основаването, хиляда сто трийсет и първа. Вижте, има списък на снаряжението на отряда на Колмънд.

Той я подаде тържествено на Джосуа, който я вдигна към очите си.