Престолът от драконова кост

Странгиард, Джарнауга и Бинабик заразглеждаха монашеската счетоводна книга и ръкописа на Моргенес, като разговаряха шепнешком; Таусър довърши виното си: до него навъсеният Исгримнур отпиваше малки глътки. Джосуа не откъсваше очи от огъня. Изтощеното лице на принца приличаше на изопнат върху кост пергамент; херцогът на Елвритшала избягваше да го поглежда.

„Дори баща му на смъртното си ложе не изглеждаше по-зле — мислеше си Исгримнур. — Дали има сили да ни поведе през обсадата, която, както изглежда, ще ни сполети много скоро? Има ли сили да оцелее самият той? Винаги е бил мислител, всичко го безпокои… макар, честно казано, да не е мухльо, когато хване меча и щита“.

Той пристъпи с тежка крачка към принца и отпусна мечата си лапа върху рамото му. Джосуа вдигна очи.

— Можеш ли да ми дадеш сигурен човек, приятелю? Имаш ли някой, който познава североизточните земи?

Исгримнур се замисли.

— Има двама-трима. Фреке обаче е твърде стар, за да издържи на пътуването, което замисляш. Айнскалдир не би ме изоставил, освен ако насила не го изблъскам с копието си през вратата на Наглимунд. А и положително ще ни дотрябва с неговата необузданост тук, когато битката стане прекалено напечена. Като язовец е — става най-свиреп и безпощаден, когато го набуташ в някоя дупка. — Херцогът се умълча за известно време. — От останалите бих ти дал Слудиг. Млад и силен е, а освен това и умен. Да, Слудиг ще ти свърши работа.

— Добре — бавно каза Джосуа. — Имам трима-четирима, които ще изпратя, но по-добре малка група, отколкото голяма.

— А за какво по-точно?

Исгримнур огледа обширната зала и отново се запита дали не им се привиждат призраци и дали зимният студ не е вкочанил разсъдъка им.

— Да търсят меча на Камарис — отвърна принцът с едва доловима усмивка. — Абсолютна лудост, а и нямаме на какво да се опрем, освен на отколешни истории и няколко нечетливи думи във вехти книги, но не бихме могли да си позволим да отхвърлим тази възможност. Посред лято ни връхлитат зимни бури. Всичките ни съмнения с нищо не променят този факт.

Той заоглежда залата, присвил замислено устни.

— Бинабик от Ийканук — извика накрая и тролът бързо дойде при него. — Ще поемеш ли водачеството на отряд по дирите на Трън? Познаваш северните планини по-добре от всички тук, с изключение на Джарнауга, може би, който, надявам се, ще се присъедини.

— За мен е огромна чест, принце — отвърна Бинабик и коленичи.

Дори Исгримнур не се сдържа и се ухили.

— За мен също е чест, принц Джосуа — каза Джарнауга, — но мисля, че не бива. Тук в Наглимунд ще служа най-добре. Краката ми са стари, но очите ми все още са зорки. Ще помагам на Странгиард в проучването на архивите, тъй като все още има много въпроси, които се нуждаят от отговор, много загадки се крият в разказите за Краля на бурите и за местонахождението на Минияр, меча на Фингил. А има и други възможности, с които също бих могъл да помогна.