Диамантен меч, дървен меч [bg]

С тези мисли той застана пред господаря си, който с каменно лице огледа строените манипули. Оцелелите бяха предимно ветерани. По доспехите им личаха язви от магическия огън на врага.

- Докладвайте, втори легат! - пресипнало заповяда Императорът.

- Служа на Империята! Заповедта е изпълнена. Унищожени магове - четирийсет. Един избяга. В кохортата на Аврамий липсват петстотин и петдесет меча. Легатът е тежко ранен. Аз поех командването. Съдбата ми е в ръцете на Ваше величество. Аз, втори легат Сула.

- Ти, първи легат. Сула - поправи го Импраторът. като разлепи стиснати устни, - извърши нещо над човешките сили. Ти и твоите войници. Затова всеки легионер, завърнал се от боя, получава едно звание нагоре. Мечоносците стават старши, старшите -центуриони, центурионите - трети легати. Всички герои ще получат по пет имперски жълтици. Незабавно! Фибул!

- Служа на Империята! - Фибул вече сочеше на подчинените си ковчежето. Със замах откърти катинара и отпрати оръженосеца да раздава наградата. Златните монети звънваха в протегнатите шлемове, покрити със сажди и изсъхнала кръв. Войниците пресипнало викаха:

- Да живее Императорът!

- Да живее!

На този свят нямаше нищо по-добро от повелител, който те праща на смърт, но не забравя да бъде щедър. На такъв можеше да се служи и още как!

А към войската вече летяха нови команди:

- Строй се за поход! Щитове на ремък! Ходом... марш!

Колоната запълзя през развалини и пожари.

Отвъд градските стени ги чакаше изненада. Този път -приятна. Знамената на Шести легион, чийто военен лагер се намираше на трийсет левги на североизток. Легатът застана пред върховния си командир и рапортува:

- По ваша заповед Шести легион пристигна и е готов да се бие до смърт!

Императорът с почуда огледа легата от глава до пети, сякаш никога не го беше виждал преди. Потисна всички въпроси, освен един:

- Кой ви предаде моята заповед? И къде е самата заповед?

- Ето я, повелителю - легатът подаде жълт пергамент.

Изпълнен с предчувствия за някаква измама, Императорът разгледа свитъка. Сви в недоумение рамене. Пергаментът носеше печат с василиск. И не беше фалшив, подозренията бяха погрешни. Да, той бе пратил тези заповеди. Да, вестоносците можеха да преодолеят доста бързо трийсетте левги - изтощавайки конете си до смърт, уморявайки и себе си до изнемога. Но че същите тези трийсет левги са били изминати от целия легион за половин нощ - това Императорът не бе в състояние да проумее, нито да повярва.

- Вестоносецът пристигна привечер, повелителю - обясни легатът. - Веднага тръгнахме... макар че, признавам, повелителю, редно е да ме накажете... в първия момент се усъмних... зная, че заповедите се изпълняват без да се умува много-много, но...

- Какво ви притесни, легат? - присви очи Императорът.

- Вестоносецът, повелителю. Беше... странен. Моля да ми простите дързостта, не е моя работа да обсъждам какви вестоносци праща Негово величество.