Друговремец [bg]

- Добра схватка, Фрейзър. - Гласът на Рандал хриптеше, но бе все така овладян. - Но май че ти струва няколко ребра, а?

Джейми се облегна на стената. Всяко вдишване бе съпроводено от изхлипване, но още държеше тоягата, притиснал ръка към ребрата си. Сведе поглед, измервайки разстоянието между себе си и Рандал.

- Не се и опитвай, Фрейзър. Ще умре, преди да направиш две крачки.

Тънкото хладно острие се плъзна покрай ухото ми - усещах как върхът му ме бодва по челюстта.

Джейми огледа безстрастно сцената край себе си, още подпрян на стената. Ненадейно се насили да се изправи, олюлявайки се. Тоягата изтрополи по каменния под. Върхът на острието се притисна във врата ми малко по-силно, но иначе Рандал не помръдваше, докато Джейми бавно прекосяваше двата метра до масата, като внимателно се приведе, за да вземе чука. Вдигна го с два пръста пред себе си, за да покаже, че не смята да го използва.

Чукът се стовари на масата пред мен и спря на ръба. В другия край на масата се намираше кошничка с малки пирони, навярно оставена заедно с чука от дърводелците, работили по стаята. Здравата ръка на Джейми стисна ръба на масата. С усилие, за което можех само да гадая, той се отпусна на един стол и преднамерено разпери ръце на дървената повърхност. Чукът беше току пред тях.

През цялото време Джейми не откъсваше поглед от Рандал. Кимна бързо към мен, но без да ме поглежда, и каза:

- Пусни я.

Ножът сякаш се поотдръпна на сантиметър. Гласът на Рандал бе развеселен и любопитен.

- И защо?

Джейми, изглежда, напълно се контролираше въпреки мъртвешката бледност и потта, която се стичаше като сълзи по лицето му.

- Не можеш да заплашваш с нож двама души. Убий жената или се отдръпни от нея и ще те убия.

Говореше тихо, но под акцента му се проточваше стоманена нишка.

- И какво ще ме спре да ви убия един по един?

Изражението на Джейми можеше да се нарече усмивка само защото се показваха зъбите му.

- И какво, да свършиш работата на палача? Трудно ще го обясниш на сутринта, нали? -Кимна към мъжа на пода. - Спомни си, че трябваше да накараш помощничето си да ме върже, преди да ми счупиш ръката.

- Е и? - Ножът не помръдваше край ухото ми.

- Той няма да ти е от полза още дълго.

Беше несъмнено вярно - чудовищният разсилен лежеше по лице в ъгъла и хриптеше накъсано. Тежко сътресение, помислих си автоматично. Вероятен мозъчен кръвоизлив. Не бих се развълнувала, дори да умреше пред очите им.

- Не можеш да ме победиш сам, дори да съм с една ръка. - Джейми бавно поклати глава. -По-едър съм, много по-добър в ръкопашния бой. Ако жената не беше тук, щях да ти взема ножчето и да ти го натикам в гърлото. Ти го знаеш, затова не си я наранил.