![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Имаме ли койки за всички тях? — попита Морис.
Ърнст поклати глава.
— Нямаме. Всички койки са заети.
— О’Мали, вторият ти пилот има ли опит в палубни операции?
— Не и на фрегата. Аз имам опит в това — по дяволите, аз извърших някои от системните тестове през ’78. По пътя до Ню Йорк ще трябва да се поупражняваме както през деня, така и през нощта, за да влезе вторият ми пилот в релси. Екипът беше събран набързо, шкипер. „Птичката“ дори не е от състава на оперативна ескадрила.
— Преди една минута звучеше уверен — отбеляза Морис.
— Аз съм си уверен — отвърна О’Мали. — Моите хора знаят как да използват екипировката си. Те са умни хлапета и схващат бързо. На всичкото отгоре ни е разрешено сами да си измислим позивните. — Широка усмивка. Някои неща бяха много важни за летците. Имаше и нещо, което остана неизречено, въпреки че и двамата го разбраха — това, че О’Мали нарече авиационния отдел „моите хора“, означаваше, че той не иска никаква намеса в начина, по който управляваше отдела си. Морис не искаше да спори точно сега и не му обърна внимание.
— Добре, старпом, да се огледаме наоколо. О’Мали, ще се срещнем зад носовете.
— Хеликоптерът е готов за незабавно излитане, капитане. Ще бъдем там навреме.
Морис кимна и се отправи към носовата част на фрегатата. Капитанската стълба към мостика се намираше едва на три фута от вратата на CIC и от личната му каюта. Той се заизкачва по нея, което не му беше лесно, защото краката му се подкосяваха от изтощение.
— Капитанът на мостика! — обяви един старшина.
Морис не беше впечатлен. Той с удивление видя, че щурвалът на кораба в действителност представляваше бронзов кръг с размер колкото телефонна шайба. Рулевият седеше на стол, а вдясно от него се намираше пластмасова кутия, в която беше разположена ръчката за газта на реактивните турбини на кораба. Закачен към горната преграда метален прът преминаваше по цялата дължина на лоцманската кабина на височина, която позволяваше да бъде хванат с лекота при силно вълнение — красноречив коментар за стабилността на кораба.
— Друг път служили ли сте на „смокиня“, сър? — попита старпомът.
— Дори не съм се качвал на борда им — отвърна Морис. При тези думи четиримата души от вахтата на мостика се обърнаха леко. — Познавам оръжейните системи; участвах в разработването им в NAVSEA преди няколко години. Горе-долу знам и как се държи корабът.
— Върви добре, сър. Като спортна кола — увери го Ърнст. — Най-много ще ви хареса как можем да изключим двигателите, да дрейфуваме тихо като пън, след което да ускорим до тридесет възела за две минути.
— Колко бързо можем да тръгнем?
— До десет минути след вашата заповед, капитане. Смазочното масло на двигателите е вече затоплено. Един пристанищен влекач е в готовност да ни помогне да излезем от доковете.
— NAVSURFLANT пристига — обяви високоговорителят.
След две минути адмиралът се появи в лоцманската кабина.
— Един от моите хора донесе багажа ти. Какво мислиш?
— Старпом, погрижете се провизиите — обърна се Ед към Ърнст. — Искате ли да открием каютата ми заедно, господин адмирал?
В каютата ги чакаше един стюард с поднос с кафе и сандвичи. Без да обръща внимание на храната, Морис си наля чаша кафе, след което наля и на адмирала.
— Сър, аз никога не съм управлявал такъв кораб. Не познавам двигателите…
— Имаш страхотен главен инженер, а и корабът се управлява лесно. Освен това имаш офицери, които знаят как да го управляват. Ти си специалист по оръжията и тактиката, Ед. Цялата ти работа се ограничава до CIC. Имаме нужда от теб.
— Съгласен съм, сър.
— Старпом, отплаване — заповяда Морис два часа по-късно. Той наблюдаваше всяко движение на Ърнст и се чувстваше неудобно, че трябва да разчита на друг за управлението на кораба.
Но управлението се оказа удивително лесно. Вятърът духаше откъм дока, а фрегатата имаше голяма подветрена площ и това улесни отплаването й. Швартовите въжета бяха разхлабени и вятърът и спомагателните двигатели, разположени на корпуса точно под мостика, отблъснаха носа на „Рубен Джеймс“ напред, след което двигателите с газови турбини го придвижиха напред в канала. Ърнст не бързаше, въпреки че очевидно можеше да извърши процедурата и по-бързо. Морис не пропусна това. Старпомът не искаше да унижава капитана си.