По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
От нея той бе научил същото, на което го бяха научили свещените книги на Пророка — имаше само един Бог. Имаше само една Свещена Книга. И в двете тя вярваше с цялото си сърце, макар че не подозираше каква заблуда е нейната религия.
Не, не беше само сестра Жана Батист. Също и сестра Мария Магдалина. И тя бе загинала, но защо? Заради лоялността към вярата, към клетвите си, към другарката си… Нали Коранът не отричаше това право на всеки правоверен. А на неверниците?
Би било много по-лесно, ако му бяха позволили да работи само с африкански негри. Коранът не зачиташе техните религиозни разбирания, защото повечето от тях още бяха езичници, прекланящи се пред шаманите на племето си, отричаха съществуването само на един Бог и той имаше право да ги презира, както презираше християните, но… но после бе срещнал Жана Батист и Мария Магдалина. Защо? Защо бе всичко това?
За нещастие, вече бе твърде късно да търси отговорите на тези въпроси. Миналото не може да се върне назад. Мауди отиде в ъгъла и си наля кафе. Не бе мигнал повече от двайсет и четири часа, а с умората идваха и съмненията. Надяваше се кафето да му помогне да се ободри поне малко, докато изтече смяната му — и после да се отпусне в леглото и може би със съня ще дойде и покоят…
— Ти се подиграваш с мен! — изкрещя Арни в слушалката.
— Може би причината е в метал-детекторите на летището — обясни Том Донър. — Но така или иначе лентата със записа е повредена. Може да се чуе нещо, но с много шумове. Не става за излъчване. Повреден е звукозаписът за почти цял час от интервюто. За нищо не става.
— И сега какво? — сърдито запита ван Дам.
— Излиза, че имаме сериозен проблем, Арни. Излъчването е предвидено за девет вечерта.
— И какво искаш от мен?
— Искам да убедиш Райън да повтори записа. На живо.
Началникът на президентската канцелария едва се сдържа да не го наругае.
— Слушай, Арни, няма да променяме темите в интервюто — продължи да го увещава Донър. — Само си помисли — кога друг път президентът е имал възможност да доуточни изявленията си? Тази сутрин той се справи отлично с всички въпроси, които му зададохме с Джон.
— Не можеш ли да презапишеш отговорите му? — предпазливо предложи ван Дам.
— Арни, имам емисия на живо. Ще трае четиридесет минути и към седем и половина ще съм вече свободен. Остават ми тридесет минути да пристигна в Белия дом, да подготвим сцената и да запишем интервюто наново, след което веднага се връщам със записа тук, в студиото, някъде към девет. Може ли да ползвам един от вашите хеликоптери? — Той спря за малко. — Само този път… можеш да разчиташ на думата ми. Ще обявя в началото на излъчването, че записът е бил повреден по наша вина, но президентът любезно се е съгласил да се появи в ефир на живо. Ако сега не засенчим всички телевизионни мрежи, не знам кога друг път ще ни се удаде възможност.
В съзнанието на Арнолд ван Дам проблеснаха червените светлини, сигнализиращи за опасност. Добрата новина обаче беше, че сутринта Джак се бе справил доста добре. Е, не бе съвършено, но по отношение на искреността си заслужаваше отлична оценка.
Ако се появеше на живо в ефир и ако изглеждаше напълно естествен и убедителен, милиони зрители щяха да превключат телевизорите си на канала на Ен Би Си. А за Арни нямаше нищо по-важно от възможността хората по-добре да опознаят що за човек е Джак Райън.
— Окей, Том, имаш моето разрешение. Но първо трябва да го уведомя.
— Само побързай, моля те — подкани го Донър. — Ако не се съгласи, ще се наложи да преработим цялата схема за довечера, а това може да ми струва много, нали ме разбираш?
— Изчакай минутка — каза Арнолд ван Дам и излезе.
— Какво се е случило, Арни? — Райън вдигна глава от документите върху бюрото. Не се случваше често някой да нахлуе в Овалния кабинет, без да почука.
— Налага се да повториш интервюто — задъхано започна Арни още от вратата.