Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Пъг се наведе към него.
— Ето на толкова сме — той долепи палец и показалец — до война с Велики Кеш. Не смяташ ли, че е редно да приключим сегашната преди да започнем друга?
— Какво аз мисля, е несъществено — каза Арута. — Аз съветвам принца, но владението е негово. На мен само ми е позволено да го ръководя от негово име.
Пъг не каза нищо, само го гледаше.
Изведнъж Арута избухна и удари с ръка по масата.
— Проклятие, аз не съм баща си!
Пъг помълча още малко, след което отвърна:
— Никога не съм казвал, че си… или че трябва да бъдеш.
— Не, но си го мислиш. „Как ли щеше да се справи с това Джеймс?“
— Майка ти четеше чуждите умове, Арута, не аз.
Арута се наведе напред.
— Ти си ми дядо, но аз почти не те познавам. — Погледна към тавана, сякаш да събере мислите си, и добави: — А това означава, че и ти почти не ме познаваш.
— Ти отрасна в другия край на Кралството, Арута. Все пак сме се виждали от време на време…
— Трудно е да растеш, заобиколен отвсякъде от легенди — каза Арута. — Знаеш ли това?
Пъг сви рамене.
— Не съм сигурен.
— Баща ми беше Джими Ръчицата, крадецът, превърнал се в най-могъщия благородник в Кралството. Наречен съм на мъжа, който почти безспорно е най-бляскавият владетел, който Западните владения са познавали.
— Двамата с краля по не един повод сме обсъждали какво значи да сме синове на такива мъже. — Той посочи магьосника с пръст и продължи: — А ти… ти изглеждаш все едно, че си мой син. Изглеждаш по-млад, отколкото беше, когато бях дете. Превръщаш се в загадъчна и плашеща фигура, дядо. Пъг, Безсмъртния чародей! Човекът, който ни е спасил във Войната на разлома.
Арута замълча, претегли думите си и продължи:
— Боррик, преди да стане крал, веднъж ми каза, че нашите роли ще са много по-различни от тези на бащите ни. — На Арута бе поверено командването на Крудий, задача, изискваща да се действа без колебания и съмнения. — Баща ми е бил безочливият хлапак, който е спасил Арута и после е станал неговият най-доверен съветник и приятел. Двамата винаги са намирали отговор.
Пъг се засмя, но в смеха му нямаше подигравка.
— Сигурен съм, че щяха да кажат, че и те са имали съмнения и са допускали грешки, Арута.
— Може би, но резултатите са налице. Като дете съм слушал разказите в Риланон, истории, разказвани за забавление на благородници, които никога не бяха виждали Крондор, да не говорим за Далечния бряг. Как принц Арута спасил Крудий от цуранския враг и как отишъл в Крондор, където срещнал принцеса Анита. Как татко помогнал на двамата да се измъкнат от града, как по-късно помогнал на граф Касуми да се добере до краля.
Арута потъна в спомени.
— Тогава чух и историята за ренегата моредел и за измамния магьосник от Келеуан, слушах и за нападението на Сълзата на боговете. Чух за Угодника, опитал се да се наложи над Шегаджиите, и други истории за по-безразсъдната младост на татко. — Погледна Пъг. — Не бях благородник, четящ сухи донесения, а момче, слушащо разкази от баща си.
— Какво ми говориш? — каза Пъг. — Че не се чувстваш годен за задачата ли?
— Никой не може да бъде годен за задачата да оправи Кралството, дядо. — Арута присви очи. — Дори ти.
Пъг вдиша дълбоко и се отпусна.
— Значи Патрик няма да се откаже от Звезден пристан?
— Той иска да си върне всичко, дядо. Иска да върне славата на този град, дори по-голяма отпреди. Иска Кеш напълно да се оттегли от Долината. Иска Горчивото море да бъде прочистено от квегански корсари и кешийски пирати, и когато Боррик умре и той отиде в Риланон да вземе короната, да се прослави като най-великия принц в историята на Запада.
Пъг промълви:
— Боговете дано ни пазят от суетни монарси.
— Не е суета, Пъг. Страх е.
Пъг кимна.
— Младите хора често се боят от провал.
— Разбирам страха му — каза Арута. — Може би ако бях наречен другояче, Джордж или Хари, Джак или Робърт… но не; нарекоха ме на мъжа, от когото татко най-много се възхищаваше.
— Принц Арута будеше голямо възхищение. От всички мъже, които съм познавал, той беше един от най-надарените.
— Факт, с който съм болезнено наясно. — Арута се отпусна. — Ако Арута все още беше принц, а татко все още херцог, може би мечтите на Патрик за възвърната слава щяха да са възможни. Но сега…
— Какво?
— Ние сме по-дребни.
Лицето на Пъг помръкна.
— Уморен си. Уморен си и си загрижен за момчетата. — Стана. — А колкото за Патрик и Кралството, и всичко останало, така е в живота — човек се тревожи и се уморява. — Наведе се над масата и добави: — Но запомни следното: ти си способен. И доколкото си мой внук, няма да ти позволя да забравиш това. Момчетата са мои правнуци. Гамина може и да не ми беше кръвна дъщеря, но ми беше дъщеря по сърце и заради това обичам всичките й деца и внуци без разлика. — Пресегна се през масата и сложи ръка на рамото на Арута. — Особено теб.