Престолът от драконова кост

Херцогът прочете пасажите за съдбоносните мечове и зададе няколко въпроса, после зачете отново.

— Тези стихове, така ли? — попита накрая той. — Мислите ли, че в тях е ключът за всичко това?

— Ако имаш предвид ключ за врата — отвърна Джарнауга, — да, наистина се надяваме, че е така. Защото, изглежда, тъкмо това трябва да направим: да намерим мечовете от пророчеството на Нисес, които да ни защитят от Краля на бурите.

— Но твоето момче твърди, че Елиас притежава меча на ситите — и аз действително го видях да носи един чудат меч, когато ми каза, че мога да замина за Елвритшала. Беше огромен и странен.

— Това ни е известно, херцоже — обади се Бинабик. — Първо трябва да открием другите два.

Исгримнур го погледна със скептично присвити очи.

— И какво искаш от мен, дребосъко?

— Единствено помощта ти, под каквато и да е форма — отговори Джосуа и потупа римъра по рамото. — Бинабик от Ийканук е тук поради същата причина.

— Чували ли сте нещичко за съдбата на Минияр, меча на Елврит? — попита Джарнауга. — Признавам, че аз би трябвало да знам, тъй като целта на нашата Лига е да събира такова знание, но Минияр е изчезнал от известните нам приказки.

— Знам за него от баба си, която беше разказвачка на приказки — отвърна Исгримнур и задъвка мустака си, докато се опитваше да си припомни. — По родословната линия на Елврит стига до Фингил Червеноръкия, от когото го наследява синът му Хйелдин, а когато той пада от кулата — с мъртвия Нисес на пода зад него, — го поема неговият помощник Икфердиг заедно с короната на римърите и владичеството на Хейхолт.

— Икфердиг умира в Хейхолт — обади се плахо Странгиард, който грееше ръцете си на камината. — В моите книги е наречен Изгорелия крал.

— Изпепелен от драконовите пламъци на Червения Шуракай — добави Джарнауга. — Опечен в тронната си зала като заек.

— Тъй че — продължи замислен Бинабик, докато деликатният Странгиард потръпваше от думите на Джарнауга — Минияр е или някъде сред стените на Хейхолт… или е изпепелен от огненото дихание на дракона.

Джосуа се надигна и се приближи към камината, загледан в потрепващите пламъци. Странгиард отстъпи настрана, за да не притеснява принца.

— Две неясни и нерадостни възможности — каза Джосуа и погледна навъсено отец Странгиард. — Днес не ми носите добри новини. — При тези думи архиварят смръщи лице. — Първо ми казвате, че едничката ни надежда е да намерим тези три легендарни меча, а след това, че два от тях са в крепостта на моя враг брат ми — ако въобще съществуват. — Принцът изпъшка. — А третият? Да не би Приратес да си реже мръвките на масата с него?

— Трън — обади се Бинабик и се покатери на ръба на масата. — Мечът на великия рицар Камарис.