По заповед на президента

— Никаква разлика не мога да открия, Мауди — заяви директорът.

— Значи вече разполагаме с три стабилни поколения — каза Мауди.

— А чрез метода на екстраполация може да се очакват от седем до девет.

Върху масата бяха оставени двадесет флакона с етикета на популярна марка западноевропейска пяна за бръснене. Доскоро в тях наистина бе имало пяна за бръснене — хората на Бадрейн ги бяха купили от дванадесет града в пет западноевропейски страни, но щом ги донесоха в лабораторията, лаборантите ги изпразниха и внимателно се заеха с разглобяването им, за да ги променят според целите на проекта. Сега във всеки флакон имаше „вирусна супа“ плюс експлозивен газ с неутрален химически състав (азот, който не влизаше с химическа реакция с „вирусната супа“ и освен това не позволяваше да избухне огън в добре уплътнения флакон), плюс малко охлаждаща течност. Другата част от екипа вече бе започнала проверките на системата за разпространение на флаконите. Очакваше се вирусът да запази качествата си поне за първите девет часа. След това, поради изпаряването на охлаждащата течност, щеше да започне да измира право пропорционално на изтеклото време. Но време имаше.

Всичко бе опростено до максимум. Разпространителите щяха да потеглят от Техеран, да минат през Европа — Лондон, Париж или Франкфурт на Майн — и оттам да продължат с други полети към градовете, нанесени на картата в кабинета на директора. Кой ли митничар в света би обърнал внимание на най-обикновен флакон с пяна за бръснене, чиято единствена особеност е необичайно студената му повърхност?

От Европа имаше удобни директни полети до Ню Йорк и Вашингтон, до Бостън и Филаделфия, до Чикаго, Сан Франциско и Лос Анджелис. До Атланта, Далас и Орландо във Флорида също, а само с едно прехвърляне се стигаше до Лас Вегас и Атлантик Сити — на практика до най-важните американски градове. Пратениците щяха да пътуват само в първа класа, за да се облекчи преминаването през митниците и паспортните гишета. За всички агенти предварително бяха осигурени хотелски резервации, както и билети за връщане, но от други летища, а не от тези, на които щяха да пристигнат от Европа. Очакваше се разпространението на вирусоносителя да започне най-късно до 24 часа след началото на операцията, което гарантираше жизнеспобността на поне 80 % от вируса.

Но след това всичко щеше да зависи от случайни фактори, всичко щеше да бъде в ръцете на Аллах. Не! Мауди недоволно тръсна глава. Нали над него имаше директор, който бе длъжен да мисли за всичките тези проблеми, който трябваше да ръководи делото, угодно на Аллах. Каквото и да бе то, нали бе за благото на неговата родина. Той нямаше право да омърсява Вярата си с такива съмнения.

Опростено до максимум ли? Да, отначало ще бъде лесно, но после… после ще зависи от много неща. Сестра Жана Батист, чието тяло отдавна бе изгорено в крематориума… вместо да ражда деца като всяка нормална жена. Дали Аллах няма да се разгневи от този безсърдечен акт? Мауди мразеше всички западняци, защото те до един бяха неверници.

В училище бе научил за кръстоносните походи и за това как воините на Христа избивали мюсюлманите, а после и за преследването на евреите от Хитлер. От тези поучителни уроци на историята следваше изводът, че всички западняци и въобще всички християни с нищо не превъзхождат хората от неговата вяра, затова никак не му бе трудно да ги намрази, да ги осъди на смърт като недостойни да обитават света на истинската религия, в който имаше място само за добродетелните, набожните и достойните. Обаче онази жена… Кой олицетворяваше Запада, кое бе истинското лице на християнската вяра? Онези кръвожадни завоеватели отпреди хиляда години или тази целомъдрена жена, която се бе отказала от всички съблазни… и за какво? За да се отдаде на страданието и да се посвети на вярата. Винаги смирена, винаги вдъхваща почит.