Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Жената заговори с изненадващо плътен глас:
— Обвинен си.
Даш събра цялата си възможна при тези обстоятелства увереност и отвърна:
— Няма съмнение.
Мъжът с грубото лице рече:
— Преди да бъдеш осъден, имаш ли да кажеш нещо в своя защита?
Даш сви рамене.
— Какво ще ми помогне?
Старецът се изкиска, а мъжът до Даш го погледна и каза:
— Вероятно нищо. Но няма и да навреди.
— Може ли първо аз да попитам в какво престъпление съм обвинен?
Мъжът с буцестото лице отново се озърна към стареца и той му разреши да говори с рязък жест.
— Обвинен си в нарушение. Хванат си на място, където не ти е позволено да преминаваш.
Даш издиша дълбоко.
— Това било значи. Шегаджиите.
Младата жена погледна към стареца и той й махна със здравата си ръка да се приближи. Прошепна й нещо в ухото и тя каза:
— Защо смяташ, че сме крадци, паленце?
— Защото контрабандисти щяха да ми клъцнат гърлото, ако им се изпречех на пътя, а стражите на Дуко щяха да ме отведат на разпит ей там. — Посочи нагоре. — Вие сте ме отделили от приятелите ми, което означава, че се опитвате да намерите противоречия в разказите ни, а един от спътниците ми ви е довел към нас; Рийзи за мен изглежда по-вероятно да е крадец от всеки друг. — Огледа стаята и добави: — Това ли е останало от При Мамчето?
Старецът пак прошепна нещо и жената каза:
— Откъде знаеш за Мамчето? Не си от нас.
— От дядо си — отвърна Даш, разбрал, че с истината няма какво да губи, а може само да спечели.
— Кой ти е дядо?
— Беше — каза Даш. — Дядо ми беше Джими Ръчицата.
Няколко души заговориха наведнъж и старецът даде знак за тишина. Младата жена се наведе към него и после повтори думите му.
— Как се казваш?
— Дашел Джеймисън. Баща ми е Арута, херцог на Крондор.
Момичето реагира веднага:
— Значи си дошъл да шпионираш за краля.
Даш се ухили насила.
— Е, всъщност за принца. Но да, тук съм да разузная отбраната на Дуко, за да може Патрик да си върне Крондор.
Старецът махна със зле обгорената си ръка, заговори на жената и тя каза:
— Ела насам, пале.
Даш се подчини и застана пред стареца и младата жена. Здравото око на стареца огледа продължително и много подробно лицето му под светлината на поднесения от жената фенер.
Накрая старецът каза достатъчно високо, за да го чуят всички.
— Оставете ни. — Гласът му прозвуча хрипливо, сух като стържене на пясък и много приглушен.
Моментално всички освен жената излязоха и старецът каза:
— Виж ти. Малък е светът, момче.
Даш се наведе да огледа сбръчканото му обгорено лице и попита:
— Познавам ли ви, сър?
— Не — бавно отвърна старецът, сякаш от всяка дума го болеше. — Но аз те знам и по име, и по потекло, Дашел, син на Арута.
— Позволено ли ми е да узная вашето име, сър?
Жената се обърна към стареца, но здравото му око остана втренчено в Даш.
— Аз съм братът на дядо ти, момче. Праведника.
5.
Сблъсъци
Арута седеше намръщен.
Застанал на вратата, Пъг изгледа за миг херцога на Крондор и попита:
— Мога ли да поговоря за малко с теб?
Арута вдигна очи и му махна да влезе.
— Разбира се, дядо. Заповядай.
— Изглеждаш разстроен — каза Пъг, докато сядаше на стола от другата страна на голямата дъбова маса, на която работеше Арута.
— Така е.
— За Джими и Даш?
Арута кимна и извърна очи към прозореца и топлия пролетен следобед отвън. Очите му се присвиха. Бяха хлътнали, с торбички под тях — белег от безсънието, което го мъчеше, откакто бе изпратил синовете си на опасната им задача. В косата му имаше повече бели коси, отколкото предния месец.
Арута погледна Пъг и попита:
— Какво има?
— Проблем.
Арута кимна.
— И не един. Кой точно ще обсъждаме?
— Патрик.
Арута стана, заобиколи масата, отиде до вратата и надникна. Отвън над купищата документи се бяха прегърбили двама чиновници и преглеждаха отчети и молби за доставки.
Арута затвори вратата, върна се на мястото си и седна.
— Какво предлагаш?
— Предлагам да изпратиш писмо до краля.
— И? — Арута се взря в очите на магьосника.
— Мисля, че в Запада ни е нужен друг пълководец.
Арута въздъхна и Пъг усети умората, покрусата, тревогата и съмнението му. Моментално разбра какъв ще е изходът от разговора им — още преди Арута да е изрекъл и една дума.
— Историята ни учи — каза херцогът, — че твърде често не разполагаме с най-добрите хора за една или друга работа. Учи ни обаче също така, че ако останалите вършим своята, все някак ще се справим.