Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Аз съм шефът тук отсега нататък.
Мъжете се спогледаха и се дръпнаха няколко крачки. Офицерът попита:
— Значи името ви е Стедлър?
— Робърт Стедлър, и ако не знаете какво значи това, ще научите!
— Бихте ли ме последвали, сър? — каза офицерът разтреперано и вежливо.
Онова, което се случи после, не беше ясно за доктор Стедлър, защото умът му отказваше да допусне, че реалността на онова, което виждаше, е реално. Имаше купища силуети в наполовина осветени, разхвърляни кабинети, с твърде много огнестрелни оръжия по коланите, имаше безсмислени въпроси, зададени от груби гласове, които преминаваха от наглост в страх. Той не знаеше дали някой от тях изобщо се опитва да му даде обяснение, не ги слушаше; не можеше да позволи това да е вярно. Продължаваше да вика с тон на феодален суверен:
— Аз съм шефът тук отсега нататък… Аз давам заповедите… Дойдох да поема контрола… Аз притежавам това… Аз съм доктор Робърт Стедлър, и ако не знаете това име точно на това място, значи нямате работа тук, проклети идиоти! Ще се взривите, ако само толкова знаете! Да сте учили физика в гимназията? И не ме зяпайте така, сякаш никой от вас не е стъпвал в гимназия! Какво правите тук? Кои сте вие?
Отне му дълго време да осъзнае — когато умът му не можеше да го блокира повече, — че някой го беше изпреварил с плана: някой беше възприел същия възглед за съществуването и се беше втурнал да постигне същото бъдеще. Той разбра, че тези хора, които се наричаха Приятели на народа, си бяха присвоили Проекта X, тази вечер, преди няколко часа, с намерение да установят свое собствено царство. Той се смееше в лицата им, с горчиво, невярващо презрение:
— Не знаете какво правите, нещастни дребни престъпничета! Да не мислите, че вие — вие! — можете да управлявате прецизен научен инструмент? Кой е вашият водач? Настоявам да видя водача ви!
Тонът на смазващ авторитет, презрението му и собствената им паника — сляпата паника на хора на разюзданото насилие, които нямаха стандарти за сигурност или опасност — ги караше да се колебаят и да се чудят дали случайно той не е някой високопоставен член на ръководството им под прикритие; бяха еднакво готови да не се подчиняват и да се покорят на всяка власт. След като го прехвърляха от един нервен командир на друг, накрая той се оказа на желязно стълбище, по което слизаше надолу, сетне в дълги, кънтящи подземни коридори от железобетон на среща лично с „Шефа“. „Шефа“ се беше укрил в подземната контролна зала.
Сред сложните спирали на деликатните научни апарати, които произвеждаха звуковия лъч, пред стена от лъскави лостове, циферблати и скали, известна като Ксилофона, Робърт Стедлър се изправи срещу новия владетел на Проекта X. Това беше Къфи Мийгс.
Той носеше тясна, полувоенна куртка и кожени гамаши; плътта от врата му преливаше над яката; черната му коса лъщеше от пот. Крачеше неспокойно и несигурно пред Ксилофона, крещейки заповеди на хора, които се втурваха в стаята и също тъй бързо излизаха.
— Пратете куриери до всеки областен град, до който можете да стигнете! Кажете им, че Приятелите на народа са победили! Кажете им, че вече няма да приемат заповеди от Вашингтон! Новата столица на Народната общност е Градът на хармонията, известен от този момент нататък като Мийгсвил! Кажете им, че очаквам петстотин хиляди долара за всеки пет хиляди души население до утре сутринта, или иначе…
Мина известно време, преди вниманието на Къфи Мийгс и замъглените му сини очи да се фокусират върху личността на доктор Стедлър.
— Е, какво има? Какво има? — сопна се той.
— Аз съм доктор Робърт Стедлър.
— А? А, да! Да! Ти си важната клечка от космоса, нали? Ти си оня, дето лови атоми или нещо такова. Добре де, какво, по дяволите, правиш тука?
— Тъкмо аз трябва да ви задам този въпрос.
— А? Слушай, професоре, не съм в настроение за шеги.
— Дойдох тук да поема контрола.
— Контрол? Над какво?
— Над това оборудване. Над това място. Над околността в неговия обсег.
Мийгс го зяпна неразбиращо за миг, после попита меко:
— Как стигна дотук?
— С кола.
— Искам да кажа, кого доведе?
— Никого.
— Какви оръжия носиш?
— Никакви. Името ми е достатъчно.
— Дошъл си тук сам, само с името и колата си?
— Точно така.
Къфи Мийгс се изсмя в лицето му.
— Да не мислите — попита доктор Стедлър, — че можете да управлявате подобна инсталация?
— Изчезвай, професоре, изчезвай! Тичай, преди да съм накарал да те гръмнат! Нямаме полза от интелектуалци наоколо!