Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Единството на действието и целите — каза Мауч — ще ни доведе до по-щастлив свят…
Господин Томпсън се наведе към Голт и прошепна с приятелска усмивка:
— Ще трябва да кажете няколко думи на страната, по-късно, след мен. Не, не, няма нужда от дълга реч, просто едно-две изречения, не повече. Просто „здравейте, хора“ или нещо такова, за да познаят гласа ви — лекото усилване на натиска на цевта на „секретаря“ в хълбока му добави мълчалив подтекст. Голт не отговори.
— Планът „Джон Голт“ — говореше Уесли Мауч — ще потуши всички конфликти. Ще защити собствеността на богатите и ще даде по-голям дял на бедните. Ще намали товара на вашите данъци и ще ви даде повече услуги от правителството. Ще намали цените и ще увеличи заплатите. Ще даде повече свобода на индивида и ще усили връзките на колективните задължения. Ще комбинира ефикасността на свободното предприемачество с щедростта на планираната икономика.
Дагни забеляза няколко лица — трябваше да положи усилие, за да го повярва напълно, — които наблюдаваха Голт с омраза. Едното беше на Джим. Когато образът на Мауч изпълни екрана, тези лица се отпуснаха в отегчено доволство, което не беше удоволствие, а комфортът на разпуснатостта, на това да знаят, че от тях не се иска нищо и нищо не е стабилно или сигурно. Когато камерата улови за миг Голт, устните им се стегнаха и чертите им се изостриха заради напрежението на вниманието им. Изведнъж тя се почувства уверена, че ги е страх от прецизността на лицето му, от неотстъпчивата чистота на чертите му, от израза, който изразяваше неговата цялост и утвърждаваше съществуването. Те го мразеха за това, че е самият себе си — мислеше си тя с оттенък на леден ужас, сякаш естеството на душите им се беше въплътило пред нея — мразеха го заради способността му да живее.
А дали те искат да живеят? — запита се тя подигравателно. Въпреки вцепенението си спомни неговата реплика: „Желанието да не бъдеш нищо е желание да не бъдеш изобщо“.
Сега господин Томпсън беше този, който ревеше на микрофона с най-чевръстия си и дружелюбен глас:
— И ви казвам: ритнете ги в зъбите всички тия, дето се съмняват и разпръскват разединение и страх! Казали са ви, че Джон Голт никога няма да се присъедини към нас, нали? Е, да, ама ето го тук, лично, по свой собствен, свободен избор, на тази маса, начело на нашата държава! Готов с желание да служи на каузата на народа! Да не сте си и помислили да започвате да се съмнявате, да бягате или да се предавате! Утрешният ден е тук днес — и то какъв ден! С три хранения на ден за всеки по земята, с кола във всеки гараж, с безплатно електричество, произвеждано от някакъв двигател, подобен на който не сме виждали никога! И единственото, което трябва да направите, е да потърпите още малко! Търпение, вяра и единство — това е рецептата за прогреса! Трябва да останем единни помежду си, единни с останалата част от света, като едно голямо, щастливо семейство, и да работим за доброто на всички! Открихме водач, който ще надмине и най-богатото ни и действено минало! Неговата любов към човечеството го накара да дойде тук, за да ви служи, да ви защити и да се погрижи за вас! Той чу вашите молби и отговори на призива на общия ни човешки дълг! Всеки човек е пазач на брата си! Никой не е остров сам за себе си! А сега ще чуете гласа му, ще чуете собственото му послание! Дами и господа — тържествено каза той, — Джон Голт, пред обединеното семейство на човечеството!
Камерата се премести върху Голт. Той остана неподвижен за миг. После, с такова умело движение, че ръката на секретаря му не успя да го спре, той скочи на крака, наведе се настрани, разкривайки за миг скрития пистолет пред всички, после се изпъна с лице към камерата, погледна невидимите си зрители и каза:
— Махайте се от пътя ми, дяволите да ви вземат!