Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Той погледна смълчаното радио и се разсмя — смехът беше като юмрук, размахан към празното пространство. Тъкмо аз съм практичният… Нямам избор… Няма друг начин… Ще им покажа на всички тия безсрамни гангстери, които забравят, че аз съм Робърт Стедлър… Всички ще се сринат, но не и аз! Аз ще оцелея! Ще победя! Ще им покажа аз!
Думите бяха като парчета стабилна почва в ума му, сред жестоко, мълчаливо блато; връзките лежаха на дъното му. Ако се свържеха, думите му щяха да образуват изречение: ще му покажа, че няма друг начин да се живее на Земята!
Разпръснатите светлини в далечината отпред бяха бараките, издигнати на площадката на Проекта X, известен сега като Града на хармонията. Когато се приближи, той забеляза, че на територията на проекта става нещо необичайно — оградата от бодлива тел беше срязана и на входа не го посрещна никаква охрана. Но някаква необичайна дейност кипеше в тъмнината и на светлината на няколко клатушкащи се фенера: виждаха се бронирани камиони, тичащи фигури, изкрещени крясъци със заповеди и отблясъци на щикове. Никой не спря колата му. На ъгъла на една барака видя неподвижното тяло на войник, проснато на земята. Пиян е, помисли си, искаше му се да мисли така и се чудеше защо не се чувства сигурен в това.
Гъбовидната сграда се издигаше на едно хълмче пред него; в тесните процепи на прозорците й имаше светлини и изпод купола й се подаваха безформените комини, прицелени в тъмнината наоколо. Един войник препречи пътя му, когато слезе от колата при входа. Войникът беше напълно въоръжен, но без фуражка, а униформата му беше твърде мърлява.
— Къде отиваш бе? — попита той.
— Пусни ме! — презрително нареди доктор Стедлър.
— Каква работа имаш тук?
— Аз съм доктор Робърт Стедлър.
— А аз съм Джо Блоу. Попитах те каква работа имаш. От новите ли си или от старите?
— Пусни ме да вляза, идиот такъв! Аз съм доктор Робърт Стедлър.
Не името, а тонът на гласа и поведението като че ли убедиха войника.
— Значи от новите — каза той, отвори вратата и викна на някого вътре: — Ей, Мак, погрижи се за тая клечка, виж какво иска!
В голата, мрачна железобетонна стая го посрещна мъж, който можеше и да е офицер, само дето куртката му беше разкопчана, а в ъгъла на устата му нагло висеше цигара.
— Ти пък кой си бе? — сопна се той, а ръката му подскочи ловко върху кобура на колана.
— Аз съм доктор Робърт Стедлър.
Името нямаше ефект.
— Кой ти позволи да идваш тук?
— Аз нямам нужда от разрешение.
Това като че ли подейства — мъжът махна цигарата от устата си.
— Кой те извика? — обърна се той с оттенък на несигурност.
— Ще ме оставиш ли да говоря с коменданта? — нетърпеливо попита доктор Стедлър.
— Комендантът ли? Закъснял си, брат.
— Тогава с главния инженер!
— Главния кой? А, Уили ли? Уили е добре, той е един от нас, но в момента отиде да върши една работа.
В залата имаше и други фигури, които слушаха с неспокойно любопитство. Офицерът махна към една от тях да се приближи — небръснат цивилен с изтъркано палто, наметнато на раменете.
— Какво искаш? — тросна се той на Стедлър.
— Някой може ли да ми каже къде са господата от научния персонал? — попита доктор Стедлър с безапелационната вежливост на заповед.
Двамата мъже се спогледаха, сякаш подобен въпрос беше неуместен тук.
— Ти да не идваш от Вашингтон? — подозрително попита цивилният.
— Не идвам. Ще ви накарам да разберете, че вече нямам нищо общо с оная банда във Вашингтон.
— Охо, така ли? — на мъжа май му хареса. — Значи си Приятел на народа тогава?
— Бих казал, че съм най-добрият приятел, когото народът някога е имал. Аз съм човекът, който му даде всичко това — той посочи наоколо.
— Така ли? — попита мъжът, впечатлен. — Значи си един от ония, които са направили сделка с Шефа?