Престолът от драконова кост

— Според нас, принце — обади се Бинабик, — ако Кралят на бурите изобщо може да бъде сразен, то ще стане, ако намерим трите меча.

— Трите меча, за които споменава Нисес ли? — запита Джосуа.

— Така изглежда.

— Но ако е вярно онова, което е видял Саймън, Печал вече е в ръцете на брат ми. — Принцът свъси вежди и бръчици прорязаха бледото му чело. — Ако беше толкова лесно да отидем и да го вземем от него в Хейхолт, нямаше да се спотайваме тук в Наглимунд.

— Печал е последната ни грижа, принце — обади се Джарнауга. — Трябва да се размърдаме, за да си осигурим другите два. Всички познават проницателния ми поглед, но дори аз не провиждам в бъдещето. Вероятно ще възникне възможност да вземем Печал от Елиас или пък той ще допусне някаква грешка. Но сега трябва да се погрижим да намерим Трън и Минияр.

Джосуа се отпусна в стола си и стисна слепоочията си.

— Прилича на детска приказка! — възкликна той. — Как да оцелеят обикновените хора в такива времена? Мразовита зима през ювен… възкръсналият Крал на бурите, който е мъртъв ситски принц… а сега и отчаяно търсене на някакви отдавна забравени мечове — истинска лудост! Безумие! — Той отвори очи. — Все пак какво можем да направим? Вярвам на всичко, което чух… значи също съм полудял!

Принцът се изправи и закрачи из стаята. Останалите го наблюдаваха, доволни, че въпреки крехката си надежда най-после бяха успели да накарат Джосуа да повярва в необикновената и тягостна истина.

— Отец Странгиард — обърна се накрая принцът към свещеника, — ще отидете ли да намерите херцог Исгримнур? Освободих прислугата и всички останали, за да останем насаме.

— Разбира се — отговори архиварят и бързо излезе от стаята.

— Каквото и да се случи — продължи Джосуа, — тази вечер трябва да изясня доста неща на съвета. Исгримнур трябва да е до мен. Бароните го познават като практичен мъж, докато мен все още ме подозират заради прекараните в Набан години и странните ми маниери. — Принцът се усмихна уморено. — Ако всички тези налудничави неща са истина, задачата ни е наистина ужасно сложна. Ако херцогът на Елвритшала ме подкрепи, мисля, че и бароните ще го направят — въпреки че не възнамерявам да споделям с тях тази последна информация, макар тя да представлява някаква крехка надежда. Не ми се вярва някои от лордовете да са способни да запазят в тайна такива изумителни неща. — Принцът въздъхна. — Достатъчно неприятно беше Елиас да ми е единственият враг. — Той се втренчи в пламъците в камината и присви очи, но не заплака. — Бедният ми брат.

Сепнат от тона му, Бинабик вдигна поглед към него.

— Бедният ми брат — повтори Джосуа. — Сигурно сънува кошмари — Кралят на бурите! Белите лисици! Не мога да допусна, че е знаел какво върши.

— Някой е знаел какво вършат те, принце — натърти тролът. — Струва ми се, че господарят на Стормспайк и фаворитите му не обикалят от къща на къща като амбулантни търговци, за да продават стоката си.