Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Дори огънят в камината бе притихнал. По стените плахо лъщяха оръжия от десетки чудати реалности, зъбеха се глави на невероятни чудовища - спомени от различни времена, дарове от победителите за този импровизиран музей на Гилдията.
Тонът на архимага стана съвсем леко по-мек, но само колкото стомана пред елмаз.
- Моля госпожа Хюмел, която се е сблъсквала с въпросния враг, да изложи фактите, след които ще ви кажа още няколко думи. Клара, бъди така добра...
При падането Фесис се преметна през рамо - напред, после надясно, пак надясно, рязко вляво - и замръзна с ръце на тила.
Нищо повече не беше в състояние да направи. Освен да призовава милостта на известни и незнайни богове и демони.
Над мелиинската павирана улица разплиташе чудовищни извивки исполинско тяло с тъмноалени люспи. Широки криле опряха в къщите, увенчана с рогове като с корона глава се издигна над покривите. Кехлибарени очи избухнаха в яростен пламък. Синкавостоманени нокти, всеки дълъг колкото платно на жетварска коса, пронизаха калдъръма, изсичайки снопове искри.
Дълга опашка със скорпионско жило накрая с лекота събори масивна стена на винарска изба - случайно, без усилие.
Драконът се въплъти между Фесис и осмината магове.
Чудовището раззина паст, потокът убийствено сияние от Изкривяващите кристали потъна в търбуха му, самата ненаситност. Драконът тържествуващо изрева, после потръпна от улучилите го зеленикави мълнии, сякаш се отъркваше о тях като котарак в крачета на стол. За него тези опити да бъде спрян не бяха нещо повече от милувки, за които чудовището обаче едва ли щеше да пощади жертвите си. И мишката може приятно да погьделичка котката, но на котката няма да й хрумне заради това да пусне плячката.
Създаденото от магията на кръвта на Фесис изчадие се хвърли в атака.
Опашката изплющя, сякаш бе гръмотевичен бич - телата на маговете се разхвърчаха настрани като парцалени кукли, запокитени от капризно разглезено дете. Шията на дракона се изви, от гърлото блъвна огън. Проснатите човешки тела се сгърчиха, запалиха и са секунди станаха на въглен... ала и чудовището изведнъж взе да залита и да се гърчи. Коремът му се спука и жадно погълнатата светлина от Изкривяващите кристали плисна навред...
Вихърът премина над притисналия се в развалините Фесис. Младежът предпазливо надникна напред, без да прави резки движения. От дракона и от маговете нямаше и следа. Прекрасно. Драконов огън - ето я най-добрата противоотрова срещу насочени могъщи заклинания. Жалко, че чудовището не бе издържало по-дълго .
"Комай само кръв е малко за такава магия, трябват и знания."
Фесис се изправи и пристъпи към изстиващото петно, където бяха паднали вълшебниците на Дъгата. Търсеше някакви останки, но нямаше такива. Драконовият огън е силен - не щади нито плът, нито кост, нито камък, нито стомана. Паветата приличаха на стопена върху печка захар, блестяха като огледала. Нищо не бе оцеляло...
Впрочем, някакъв предмет, търкулнал се извън обсега на жаркото дихание на дракона, тъмнееше край отсрещната стена на окаден дом с избити прозорци, Фесис се вгледа.
Виж ти - жезъл!
Без да се замисля, грабна плячката.
И тогава откъм другия край на улицата отекна пеене на тръби. "Легион - в атака!"
Радостта на Сивия боец моментално се изпари. Да, беше намерил войските на Императора. Само че държеше магьоснически жезъл и се намираше там, където допреди малко стояха враговете на войниците.
Фесис присви очи и видя как по улицата набъбва вал от високо вдигнати щитове.
Здрасти, приятно ми е. Хъм. Чудесна реплика. Първият срещнат легионер ще го стисне в братска прегръдка след тези слова. За да може по-удобно да го изкорми с късия пехотен меч. Фесис познаваше армейските похвати.
Завъртя се на пета и хукна в противоположната посока.
Подире му вече свиреха арбалетни болтове. Войниците се сблъскаха с групата магове, от които Фесис одеве бе избягал, преди да налети на втория им отряд.
Не гореше от желание да попадне в мелето.
Войниците успяха да достигнат групата магове преди онези да нанесат удара си. И все пак удар последва. По средата на атакуващата кохорта избухна бял пламък, езиците щръкнаха като зъбци на корона. Аврамий чуваше оттам неистовите вопли на изгарящи живи хора. Против заклинанията не можеха да устоят нито ризници, нито доспехи, нито щитове.