По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Почакай за минута. Та аз познавам много добре Дан Мъри. Той наистина е недодялан, но иначе, като ченге, винаги е бил честен…
— Той беше в Колумбия заедно с Райън. И двамата отпътуваха на юг точно в най-удобния за тях момент. Не помниш ли, че още в началото на нашия разговор ти признах, че не разполагам с документи за тази операция. И затова не мога да докажа нищо. Обаче нека проследим събитията и се опитаме да ги анализираме. Директорът Джейкъбс и всички останали бяха убити, и то точно след като започнаха бомбените атентати в Колумбия, които изпратиха на онзи свят много от хората на картела Меделин, но покрай тях загинаха и не малко невинни хора. Винаги става така, когато разрешаваш проблемите си само с бомби. Спомняш ли си какво изявление направи Боб Фаулър по този случай?
— Да, спомням си.
— А какво се случи след това? Райън изчезна, а след него и Дан Мъри. Според мен са отлетели за Колумбия, за да не позволят на операцията да се изплъзне от контрола на ЦРУ — и Кътър загива от нелепа катастрофа тъкмо тогава, в най-подходящия момент. Според мен те са се изплашили да не би нервите му да не издържат и да се раздрънка пред някой твой колега. Докато Райън имаше железни нерви… и още ги има. Също и Мъри, защото се изисква много кураж, за да посегнеш на директора на ФБР. Не мога да кажа, че одобрявам този стил на работа.
— И все пак в какво по-точно го упрекваш?
— Най-после стигнахме до най-важното — кимна Уеб. — Джак Райън вероятно е най-интелигентният офицер в нашето разузнаване през последните тридесетина години, най-добрият от времето на Алън Дълес, а може би и от времето на Бил Донован. Историята с „Червения Октомври“ е блестящо постижение. А да завербуваш председателя на КГБ е още по-ярък триумф. И все пак крайно време е да се намери някой смел мъж, който да му припомни, че дори и той не е по-силен от закона.
— Никога нямаше да го изберат — обади се Килти. До този момент бившият вицепрезидент се стараеше да не прекалява с намесата в монолозите на Пол Уеб. Беше в кабинета си, на почти пет километра разстояние. До него седеше началникът на канцеларията му и жадно поглъщаше всяка дума. За щастие Уеб не беше разбрал това, защото спокойно продължи разказа си.
— Тогава той свърши доста работа на ЦРУ. Винаги се е стараел да дава добре обмислени съвети на бившия президент Роджър Дърлинг, но съвсем друго е, когато сам седнеш в президентското кресло. Да, той е успял да преметне и теб, Донър. Може би е изиграл и Дърлинг навремето, а може би не, но кой може да го докаже? Обаче това амбициозно момче сега се е заело изцяло да подмени кабинета, и то само по свой вкус. Нали няма нужда да обяснявам по-подробно какво си мисля за намеренията му?
— Защо, нека да поговрим и за тях — вметна журналистът.
— На всички постове Джак Райън назначава само хора, с които се познава, с които е работил в миналото, или пък оставя правото за избор на най-близките си сътрудници. Ето например Мъри ще поеме ФБР. Съгласен ли си Дан Мъри да ръководи най-мощната организация в Щатите, която трябва да бди за прилагането на законите? Искаш ли те двамата, Райън и Мъри, да уредят само свои хора във Върховния съд? Докъде ще стигнем, ако продължава така? — Уеб мрачно въздъхна. — Мразя такива игрички. Той бе един от нас, от екипа в Ленгли, но никой не го е готвил за президент, нали? Аз съм длъжен, заради доброто на страната ни, да попреча на Джак Райън да се превърне в диктатор. — Уеб събра снимките и отново ги напъха в папките. — Ще ги върна на мястото им. Ако някой узнае какво съм направил, току-виж ме сполетяла съдбата на Джим Кътър…
— Благодаря за беседата — рече Донър. Сега бе негов ред да вземе важно решение. Погледна часовника си — показваше четири без десет. Разбра, че ще закъснее, ако не побърза. Не можеше да отлага решението си. На този свят имаше нещо по-яростно дори и от жена, която е заловила мъжа си в изневяра — репортер, който току-що е узнал, че е бил изигран.
И деветимата бяха обречени и го разбираха. Лицата им бяха втренчени в ТВ-камерите в ъглите под тавана. По погледите им личеше, че никой вече не храни илюзии. Всъщност това бе бавна екзекуция, много по-мъчителна от онази, която биха получили в съдебната зала. Или поне те си мислеха така. Тази група се очертаваше по-опасна от първата — защото тези затворници много по-добре от предшествениците си осъзнаваха на какво са подложени. Докато Мауди следеше събитията по телевизионните монитори, военните лекари продължаваха да събират кръвни проби от гаснещите смъртници — трябваха му още данни, за да потвърди окончателно хипотезата си, както и за да уточни ефективността на вирусоносителя.