Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Както кажете, разбира се — измърмори жената. Външно запази спокойствие, но гласът й прозвуча потресено. Нинив нямаше представа за законите на Геалдан, но не допускаше, че се прилагат толкова безразборно. Жената си пое дълбоко дъх. — Остава открит въпросът с храната. Все по-трудно става да се изхранят толкова много хора.
— Всеки мъж, жена и дете, дошли при лорд Дракона, трябва да са с пълен корем. Така да бъде! Където може да се намери злато, може да се намери и храна, а твърде много злато има по земния свят. Твърде много грижа за злато. — Главата на Масема се люшна гневно. Не от гняв към нея, но изобщо. Изглеждаше готов да издири всички, които се грижат за златото, и да изсипе гнева си върху главите им. — Лорд Дракона се е Преродил. Сянката виси над света и само лорд Дракона може да ни спаси. Само вяра в лорд Дракона, покорство и подчинение на света пред лорд Дракона. Всичко друго е безплодно, ако не и скверно.
— Благословено да е в Светлината името на лорд Дракона. — Прозвуча като зазубрен отговор. — Не е вече само въпрос на злато, милорд. Намирането и превозването на храна е достатъчно…
— Аз не съм лорд — прекъсна я той, вече наистина ядосан, и се наведе към нея със слюнка по устните. Макар лицето й да не се промени, ръцете й затрепераха, сякаш искаха да стиснат роклята й. — Няма друг господар освен лорд Дракона, у когото се всели Светлината, и аз съм само един смирен глас на лорд Дракона. Запомнете това! Издигнати или нищожни, сквернословците заслужават бич!
— Простете ми — измърмори отрупаната със скъпоценности жена и разпери поли в реверанс, подходящ за кралски двор. — Така е, както кажете, разбира се. Няма друг господар освен лорд Дракона и аз съм само една смирена следовница на лорд Дракона — благословено да е името на лорд Дракона, — която идва тук да чуе мъдростта и наставничеството на пророка му.
Масема отри устата си с опакото на ръката си и изведнъж се успокои.
— Твърде много злато носиш. Не оставяй земните притежания да те изкусят. Сгур е златото. Лорд Дракона е всичко.
Тя тутакси взе да сваля пръстените от ръцете си и преди да е свалила още втория, хилавият тип изприпка до нея, извади кесия от джоба на палтото си и й я поднесе, за да ги пусне вътре. Гривната и огърлицата последваха пръстените.
Нинив погледна Юно и вдигна вежда.
— Всеки петак отива за бедните — отвърна той шепнешком. — Или за някой, който има нужда. Ако някоя проклета търговка не му е отстъпила цялата си къща, ще спи в скапана конюшня или в някоя от колибите извън града.
— Дори храната му идва като дарение — каза Раган също така тихо. — Отначало му поднасяха блюда като на крал, докато не разбраха, че раздава всичко, с изключение на някой комат хляб, супа или яхния. Напоследък отбягва да пие и вино.
Нинив поклати глава. Предположи, че това е начин да се намерят пари за бедните. Просто ограбваш някого, който не е беден. Разбира се, в края на краищата това щеше да направи всички бедни, но за известно време сигурно действаше. Зачуди се дали Юно и Раган са съвсем наясно с нещата. Хората, които твърдяха, че събират пари за други, често намираха начин да натъпчат голяма част от тях в собствените си джобове или пък им харесваше властта, която им осигуряваше това разпределяне, много им харесваше. Тя лично изпитваше по-добри чувства към човек, който вади меден петак от собствената си кесия, отколкото към тип, който измъква златна крона от чужда. И то за глупаци, които си бяха изоставили фермите и работилниците, за да последват този… този пророк, без никаква представа откъде ще им се намери следващото ядене.
Жената в стаята приклекна в още по-дълбок реверанс пред Масема и сведе глава.
— До следващия път, когато отново ще имам честта да чуя мъдрите слова и съвети на пророка. Да е благословено в Светлината името на лорд Дракона.
Масема й махна разсеяно — вече я беше забравил. Беше ги видял в коридора и ги гледаше с физиономия, толкова близка до задоволството, колкото можеше да изрази киселото му лице. Не беше много близка. Жената се изниза покрай тях, без изобщо да ги забележи. Нинив изсумтя, когато косматият тип в червеното палто им махна настойчиво да влязат. При все че я бяха накарали да си предаде накитите, жената все пак бе успяла да запази царствената си осанка.
Кльощавият се дотътри обратно на мястото си до вратата, докато тримата мъже се здрависаха по обичая на Граничните земи, стискайки се един друг за лактите.