Небесният огън

Юно за първи път изчака търпеливо. Тя беше раздвоена дали става дума само за учтивост — белязаното му лице изглеждаше малко прекалено търпеливо, — но най-накрая двамата влязоха в Самара. Сред хаоса.

Над всичко висеше невъобразим шум и не можеше да се различи нито един отделен звук. Хората се тълпяха по настланите с груби камъни улици почти рамо до рамо, от покритите с каменни плочи кръчми до сламените покриви на конюшните, от окаяните ханове с просто боядисани табели като „Синият бик“ или „Танцуващата гъска“, до дюкяни, по чиито табели нямаше думи, а само нож и ножици тук, топче плат там, златарски везни или бръснач и точило, тенджера, лампа или ботуш. Нинив мяркаше лица, бледи като на амадорци или тъмни като на Морския народ, някои чисти, други мръсни, и палта с високи яки, ниски яки или без яки, в бозав цвят или ярки, опърпани и съвсем нови, със странни кройки също толкова често, колкото и с познати. Някакъв мъж с тъмна раздвоена брада носеше сребърни верижки на гърдите на синьото си палто, а други двама, със сплетени на плитки коси — мъже, с по една черна плитка над всяко око, падаща до раменете им! — бяха зашили месингови звънчета на червените ръкави на палтата си и на извитите върхове на високите си до коленете ботуши. От която и земя да идеха, тия двамата не приличаха на дворцови глупци — тъмните им очи бяха също така твърди и бдителни като на Юно и и двамата носеха извити мечове на гърбовете си. Гологърдият мъж с яркожълт пояс и кожа, по-тъмнокафява от кората на старо дърво и сложно татуирани ръце, трябваше да е от Морския народ, макар да не носеше нито обеци, нито халка на носа си.

Жените бяха не по-малко разнообразни, с коси от гарвановочерно до толкова светложълто, че чак бяло, сплетени, прибрани или пуснати свободно, късо подстригани или с коса до раменете или до кръста, с рокли от износена вълна, чист лен или бляскава коприна, с яки, триещи се в брадичките им, с дантела или бродерия, или деколтета, също толкова ниски, като нейното. Тя дори успя да мерне една доманка в почти прозрачна червена рокля, която я покриваше от глезените до шията и не скриваше почти нищо! Зачуди се колко ли безопасно се чувства тази жена по тъмно. Както и сега, посред бял ден, впрочем.

Юно я изведе на една по-тясна уличка, в която тълпата изглеждаше малко по-рядка. Нинив спря, за да си оправи роклята, омачкана и усукана от провирането през навалицата. Тук беше и мъничко по-тихо. Нямаше ги уличните артисти, продавачите и просяците се срещаха по-нарядко. Просяците не смееха да се доближат до Юно дори когато подхвърляше по някой медник към купчините улични хлапета, за което тя не можеше да го укори. Човекът просто не изглеждаше… благодетелен.