Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Мир да благослови меча ти — изрече Юно, а Раган повтори думите му като ехо.
— Мир да благослови лорд Дракона — последва отговорът — и неговата Светлина да освети всички нас. — Нинив затаи дъх. Значението на последното не подлежеше на съмнение: лорд Дракона беше източникът на Светлината. И този имаше нахалството да обвинява други в сквернословие! — Дойдохте ли най-после до Светлината?
— Ние вървим в Светлината — отвърна Раган предпазливо. — Както винаги. — Юно запази мълчание с безизразно лице.
По грубите черти на Масема заигра търпеливо отегчение.
— Няма друг път към Светлината освен чрез лорд Дракона. Вие ще разберете пътя и истината най-накрая, защото сте видели лорд Дракона, а само ония, чиито души са погълнати в Сянката, могат да видят и да не повярват. Вие не сте такива. Ще повярвате.
Въпреки топлината и вълнения шал, косъмчетата по ръцете на Нинив настръхнаха. Гласът на мъжа беше изпълнен с абсолютна увереност и от толкова близо можеше да се види блясъкът в почти черните му очи — граничеше с лудост. Той плъзна погледа си по нея и тя потръпна. Пред него и най-побеснелия Бял плащ щеше да изглежда кротък.
— Ти, жено. Ти готова ли си да дойдеш до Светлината на лорд Дракона, оставяйки грях и плът?
— Вървя си аз в Светлината, колкото мога. — Подразни я това, че отговори също така предпазливо като Раган. Грях ли? Тоя за какъв се взимаше?
— Твърде много те е грижа за плътта. — Смразяващият поглед на Масема се плъзна по червената й рокля и плътно увития около нея шал.
— А ти какво искаш да ми кажеш с това? — Окото на Юно се изцъкли от удивление, а Раган започна да й шътка тихичко, но тя вече не можеше да се спре. — Да не би да си въобразяваш, че имаш право да ми казваш как да се обличам? — И преди още да е осъзнала какво прави, отвърза шала и го свали на лактите си: бездруго беше много горещо. — Никой мъж няма такова право, към мен или към която и да е жена! И гола да реша да тръгна, не е твоя работа!
Масема огледа за миг бюста й с презрение — без най-малкия намек за възхищение в блесналите му очи, само злъчно презрение — след което вдигна свирепия си поглед към лицето й. Истинското око на Юно стана съвсем като нарисуваното, зареяно навъсено в празното пространство, а Раган се присви и замърмори нещо.
Нинив преглътна. Дотук с предпазливия й език. За пръв път в живота си съжали дълбоко, че говори каквото й е на ума, без най-напред да помисли. Щом този мъж можеше да заповядва да секат ръцете на хората и да ги бесят с някакви жалки пародии на съд, на какво ли друго беше способен? Реши, че е достатъчно ядосана, за да прелее.
Но ако го направеше… Ако Могедиен или Черните сестри наистина бяха в Самара?… „Но ако не прелея…“ Ужасно й се прииска отново да се увие в шала, чак до брадичката. Но не и пред очите му. Нещо в тила на мозъка й я загълча да престане да се прави на празна кратуна — само мъжете се оставяха гордостта да надвие здравия разум, — но тя срещна погледа на Масема с предизвикателство, въпреки че й се наложи да замълчи още малко и да преглътне повторно.
Той сви устни.
— Такива дрехи се обличат, за да примамват мъжете и за нищо друго. — Не разбираше как е възможно гласът му да е толкова трескав и в същото време леден. — Мислите за плътта отвличат ума от лорд Дракона и Светлината. Мислил съм да се забранят дрехите, които отвличат мъжките очи, а мъжете, които привличат жени, да бъдат бити с камшици, докато се научат, че само в съвършено съзерцание на лорд Дракона и Светлината може да се намери радост. — Всъщност той вече не я гледаше. Блясъкът на тъмните му очи прозираше през нея, зареян в нещо далечно. — Да се затворят и сринат до основи кръчми и продавници на питиета, омайващи ума, и всякакви други места, що отвличат умовете човешки от съзерцанието съвършено. Влизал съм и аз в такива места, в своите дни на грях, но сега съжалявам с цяло сърце, както всички трябва да съжалят в мига на своето преображение. Съществуват само лорд Дракона и Светлината! Всичко друго е измама и клопка на Сянката!
— Това е Нинив ал-Мийра — намеси се Юно, използвайки паузата, докато пророкът си поемаше дъх. — От Емондово поле, в Две реки, откъдето идва и лорд Дракона. — Главата на Масема бавно се извърна към едноокия мъж и Нинив бързо се възползва от възможността да намести шала, както й се искаше. — Тя беше във Фал Даря с лорд Дракона, а също и във Фалме. Лорд Дракона я спаси във Фалме. Лорд Дракона се грижи за нея като за родна майка.
В друг момент Нинив сигурно щеше да му каже някои неща и дори да го зашлеви. Ранд не беше я спасил — или не точно, всеки случай. Майка, я го виж ти! Масема отново се обърна към нея. Фанатичният блясък в очите му допреди малко беше нищо в сравнение със сегашния. Сега очите му направо сияеха.