Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Юно и Раган се сбогуваха набързо, с нови стискания за лактите, и я подбраха навън, прихващайки я под мишниците, като че ли бяха решили, че кой знае защо, трябва да я разкарат колкото се може по-бързо от очите на Масема. Масема, изглежда, ги беше забравил още преди да са стигнали до вратата. Беше се загледал навъсено в косматия мъж с окаяния вид, чакащ ред до някакъв груб мъж в селско палто, който мачкаше шапката си в ръце и на широкото му лице бе изписано благоговение.
Тя не каза една думичка, докато се връщаха по същия път през кухнята, където старицата продължаваше да смуче въздух през редките си зъби и да бърка супата, сякаш беше застинала в това положение. Задържа езика си зад зъбите и докато си получаваха обратно оръжията, задържа го дори докато излизаха от алеята на нещо, което според ширината си можеше да мине за улица. След това размаха пръст под носовете им.
— Как смеете да ме влачите така! — Минувачите се захилиха — мъжете съжалително, жените — одобрително — макар че никой нямаше как да знае за какво точно им крещи. — Още пет минути и щях да го накарам да ми намери кораб още днес! Само да сте посмели да ми посегнете още веднъж…
Юно изсумтя така силно, че тя се стресна и млъкна.
— Още пет скапани минути и Масема щеше да ти посегне, проклетникът проклети. Или по-точно, щеше да накара някой друг проклетник да го направи, да му се не види! Каже ли той нещо да се направи, винаги се намират петдесет проклети ръце, или сто, или хиляда скапани ръце, мътните да ме вземат, които да го свършат! — Той закрачи енергично по улицата — Раган тръгна до него — и на Нинив й се наложи да ги последва, за да не остане сама. Юно крачеше, сякаш беше сигурен, че тя ще ги догони — къде ще ходи. Тя за малко щеше да тръгне в обратна посока, само за да му докаже, че не е прав. Следването на двамата обаче нямаше нищо общо със страха, че може да се изгуби из тези криви улици. Все щеше да се оправи. Някак. — Той дори нареди един проклет лорд от Върховния съвет на Короната да бъде набит с камшици… набит!… макар че тонът му далеч не беше толкова разгорещен като твоя — заръмжа едноокият. — Пренебрежение към словото на лорд Дракона, така го нарече. Мир! Да го пита тя какво право имал да обсъжда проклетите й дрехи! Отначало се справи доста добре, но нали видях лицето ти най-накрая. Беше готова да го навикаш. Единственото по-лошо, което можеше да направиш, бе да споменеш проклетото име на лорд Дракона. Това той го нарича сквернословие. Все едно да споменеш проклетото име на Тъмния, да опустее дано.
Раган кимна и перчемът на темето му се люшна.
— Юно, спомняш ли си лейди Беломе? Щом дойдоха първите слухове от Тийр с името на лорд Дракона, Нинив, тя каза нещо за „този Ранд ал-Тор“ в присъствието на Масема и той тутакси нареди да донесат брадва и дръвник.
— Обезглавил е жена заради това? — възкликна тя невярващо.
— Не — измърмори Юно с отвращение. — Но само защото проклетницата запълзя по корем, когато се увери, че не се шегува, проклетникът му скапан. Извлякоха я и я вързаха за проклетите й китки отзад на собствената Й карета, и после я биха през цялото проклето село, в което стана всичко това. Собствените й скапани слуги стояха като тумба тъпи селяци и гледаха, без дума да обелят, да им се не види.
— Когато всичко свърши — добави Раган, — тя благодари на Масема за милостта му, както и лорд Алешин. — Тонът му беше доста натъртен, което никак не й хареса: изтъкваше й го като поука и смяташе по тоя начин да я вразуми. — И двамата имаха защо, Нинив. Техните глави нямаше да са първите, които е набивал на кол. Твоята щеше да е поредната. Както и нашите, ако се опитахме да ти помогнем. Масема не търпи фаворити.
Тя дълбоко пое дъх. Как беше възможно Масема да придобие толкова власт? И очевидно не само сред своите последователи. Но пък, от друга страна, нямаше никаква причина лордовете и знатните дами да са по-малки глупаци от селяците. Онази видиотена жена с пръстените сигурно беше някоя благородничка — никоя търговка не си позволяваше да носи рубини. Но все пак в Геалдан трябваше да има някакви закони, съдилища и съдии. Къде беше кралицата им, или кралят? Не помнеше от кого точно се управлява Геалдан. Никой в Две реки не разбираше много-много от крале и кралици, но нали все пак те бяха за това, да се грижат правосъдието да се въздава справедливо. Но каквито и да ги вършеше Масема тук, това не беше нейна грижа. Имаше си по-важни проблеми, за да се тревожи за някакво си стадо кретени, позволяващи да ги тъпче един побъркан.