Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Колкото и чудесна да изглеждаше къщата отвън, кухнята се оказа мръсна и празна, ако се изключеше една кокалеста сивокоса жена, чиято груба сива рокля и бяла престилка бяха единствените чисти неща, които можеха да се видят. Сумтящата през зъби старица почти не вдигна поглед от котлето със супа, която бъркаше над малкия огън върху широко каменно огнище. Само на две от двадесетината куки по стената висяха очукани джезвета, а на широката маса стоеше пукната глинена купа върху лъскав син поднос.
Стените на коридора след кухнята бяха украсени с поносими на вид гоблени и картини. През последната година Нинив беше поразвила вкус за такива неща и тези сцени с диви зверове и лов на сърни, мечка и глиган й се сториха само добри, но не чак великолепни. Покрай стените бяха поставени столове, масички и скринове, боядисани в черно, с червени шарки и инкрустирани със седеф. Картините, както и мебелите, бяха потънали в прах, а подът с червена и бяла теракота беше метен съвсем небрежно, и то не скоро. Паяжини красяха ъглите и корнизите на високия гипсов таван.
Други слуги — нито някой друг — не се виждаха, докато не стигнаха до някакъв обрасъл с мръсна коса и брада тип, седнал на пода до една отворена врата. Омазненото му червено копринено палто изглеждаше твърде широко за хилавите му рамене и съвсем не отиваше на мръсната му риза и силно износените вълнени панталони. Единият от ботушите му беше с дупка на подметката, а от друга, на другия, се показваше палецът на босия му крак. Странният тип вдигна ръка и прошепна:
— Светлината дано ви освети и възхвали името на Преродения Дракон? — Изрече го като въпрос и извърна към тях питащо дребното си немито лице. Но както се оказа по-нататък, той просто така си питаше, за всичко. — Сега Пророкът не може да бъде обезпокояван? Той е зает? Ще трябва да почакате малко? — Юно закима търпеливо, а Раган се облегна на стената — явно двамата бяха минавали и преди през тази церемония.
Нинив не беше съвсем сигурна какво точно бе очаквала от пророка, дори и сега, след като вече знаеше кой е, но във всеки случай не и толкова мръсотия. Супата в кухнята й беше замирисала на зеле и картофи — едва ли най-подходящата гощавка за човек, който може да накара цял град да затанцува около него. И само двама слуги, всеки от които спокойно можеше да е произлязъл от най-западналите колиби край града.
Кльощавият пазач, ако изобщо беше такъв — той също нямаше оръжие, изглежда, и на него не се доверяваха много — нямаше възражения, когато тя пристъпи, за да може да надникне по-добре през прага. Мъжът и жената вътре не можеше да бъдат по-различни един от друг. Масема си беше обръснал дори перчема на темето и палтото му беше от проста кафява вълна, силно намачкана, но чиста, макар високите му до коленете ботуши да бяха протрити. Хлътналите очи придаваха навъсен вид на вечно киселото му лице и един белег образуваше блед триъгълник на тъмната му буза, почти като огледален образ на белега на Раган, само че по-заличен от възрастта и на косъм по-близо до окото. Жената, в елегантно извезана със златни нишки синя коприна, беше почти на средна възраст и доста симпатична, макар че носът й може би беше прекалено дълъг, за да мине за красавица. Малка синя мрежичка събираше тъмната й коса, сипеща се почти до кръста й, но се беше накичила с тежка огърлица от злато и рубини с подходяща гривна, пръстени с геми и скъпоценни камъни красяха почти всеки пръст на двете й ръце. Докато Масема изглеждаше настръхнал и готов да се нахвърли на нещо, оголил зъби, тя се държеше с изискана сдържаност и елегантност.
— Толкова много хора ви следват навсякъде, където отидете — говореше тя, — че редът отлита от стените на града, щом се появите. Хората не са спокойни за живота и имота си…
— Лорд Дракона е разкъсал всички брънки на закона, всички връзки са от смъртните мъже и жени. — Гласът на Масема беше разгорещен, но по-скоро напрегнат, а не ядосан. — Пророчествата твърдят, че лорд Дракона ще разкъса всички вериги, които обвързват, и е така. Сиянието на лорд Дракона ще ни защити срещу Сянката.
— Тук ни заплашва не Сянката, а крадците, джебчиите и побойниците. Някои от тези, които ви следват — мнозина, — вярват, че могат да взимат това, което поискат, без да плащат.
— Справедливостта ще дойде по-късно, когато се родим отново. Грижата за нещата от този свят е безплодна. Но добре. Щом искаш земна справедливост — устните му се разкривиха презрително, — тъй да е. Оттук насетне на мъж, който открадне, да му се отсича дясната ръка. Мъж, който се забърка с жена, който я озлочести или извърши убийство, да бъде обесван. Жена, която открадне или извърши убийство, да бъде набита с камшици. Ако някой обвини и намери дванадесет, които да се съгласят, да се изпълни. Тъй да бъде.