Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Нинив. Да. — И той заговори трескаво. — Да! Спомням си името ти и лицето ти. Благословена си ти сред жените, Нинив ал-Мийра, и никоя не е по-благословена от теб освен самата майка на лорд Дракона, че си се грижела за лорд Дракона, когато е отрасвал. Грижела си се за лорд Дракона, когато е бил дете. — Той сграбчи ръцете й — пръстите му се впиха болезнено в тях, но той, изглежда, не го забеляза. — Ти ще говориш на тълпите за детството на лорд Дракона, за първите му слова на мъдрост, за чудесата, които са го съпровождали. Светлината те изпрати тук, за да служиш на лорд Дракона.
Нинив не беше съвсем сигурна какво да отговори. Честно казано, не беше виждала никакви чудеса около Ранд. Беше чувала за разни неща в Тийр, но това, което предизвиква един тавирен, трудно можеше да се нарече чудо. Едва ли. Дори случилото се във Фалме си имаше рационално обяснение. Донякъде. Колкото за мъдри слова, първото подобно нещо, което беше чула от него, беше трескаво обещание да не замерва повече никого с камък, при това положено след като добре го беше напердашила по задника. Не смяташе, че след това е чувала от него и една дума, която би могла да нарече „мъдра“. Във всеки случай, дори Ранд да беше изричал мъдри пословици още от люлката, дори да бяха святкали комети нощем и да бе имало разни други поличби денем, пак нямаше да остане с този луд.
— Аз трябва да отпътувам надолу по реката — каза тя предпазливо. — За да се присъединя към него. Към лорд Дракона. — Името се запецна на езика й, но пред пророка не можеше да нарече Ранд само с името му. „Просто съм благоразумна. Нищо повече.“ „Мъжът е дъб, жената — върба“, гласеше една поговорка. Дъбът упорства срещу вятъра и се скършва, докато върбата се навежда, когато се наложи, и оцелява. Това съвсем не означаваше, че навеждането трябва да й харесва. — Той… хм, лорд Дракона… е в Тийр. И ме извика да отида там.
— Тийр. — Масема най-после я пусна и тя скришом разтри мястото, където я бе стиснал. Въпреки че не се налагаше да се крие: той отново се беше зареял някъде. — Да, чух за това. Когато Амадиция дойде при лорд Дракона, както Геалдан, ще поведа хората към Тийр, за да се сгреят от лъчите на лорд Дракона. Ще разпратя ученици, за да разпръснат словото за лорд Дракона из Тарабон и Арад Доман, до Салдеа и Кандор, до Граничните земи, до Андор, и ще поведа хората да коленичат в нозете на лорд Дракона.
— Мъдър план… хм… о, пророче на лорд Дракона. — По-идиотски план не беше чувала в живота си. Което съвсем не означаваше, че няма да подейства. Идиотските планове често успяваха, странно защо, особено когато с тях се заловят мъже. На Ранд можеше дори да му хареса всички тези нещастници да коленичат пред него, особено ако бе станал и наполовина толкова високомерен, колкото твърдеше Егвийн. — Но ние… Аз не мога да чакам. Призована съм, а когато лорд Дракона призове, нищожните смъртни трябва да се подчиняват. — Все някой ден щеше да й се удаде възможност да му счупи главата на Ранд затова, че й се налагаше да бръщолеви всичките тия глупости! — Трябва да намеря кораб, отиващ надолу по реката.
Масема я изгледа толкова продължително, че тя започна да се изнервя. По гърба й потече пот, както и между гърдите, и не беше само от жегата. Пред този поглед и Могедиен щеше да се изпоти.
Накрая той кимна и свирепият му фанатизъм угасна, заменен от кисело навъсен поглед.
— Да — въздъхна той. — Щом си повикана, трябва да отидеш. Върви със Светлината и в Светлината. Облечи се малко по-прилично — онези, що са били близки до лорд Дракона, трябва да бъдат пример за добродетел пред останалите — и се отдай на размисъл за лорд Дракона и Светлината.
— А корабът? — настоя Нинив. — Трябва да знаете кога ще пристигне някой кораб в Самара или в някое близко село по реката. Ако можете да ми кажете къде да намеря кораб, ще направите пътуването ми много по… бързо. — Щеше да каже „по-леко“, но съобрази, че лекото едва ли има голямо значение за Масема.
— За такива неща неща не ме е грижа — отвърна той сприхаво. — Но ти си права. Когато лорд Дракона заповяда, трябва да се явиш на часа. Ще попитам. Ако може да се намери някой съд, все някои ще ми каже. — Очите му се отместиха към двамата мъже. — А вие се погрижете дотогава тя да е в безопасност. Ако настои да се облича по този начин, ще привлича мъже с порочни мисли. Трябва да бъде пазена като своенравно дете, докато се събере отново с лорд Дракона.
Нинив прехапа език. Върба. Не дъб, щом трябва да си върба. Постара се да прикрие раздразнението зад усмихната маска — съдържаща цялата благодарност, която този идиот можеше да пожелае. Опасен идиот обаче. Не биваше да го забравя.