Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Изведнъж Нинив осъзна, че в последното нямаше нито една неприлична дума.
— Значи можеш да кълнеш и по-рядко — въздъхна тя. — Така е доста по-добре. — Мъжът я погледна така, че тя за малко да вдигне ръце от безсилие. — Как става така, че Масема има пари, а останалите нямате? — Масема тя помнеше добре: тъмен и вечно вкиснат мъж, който не харесваше никого и нищо.
— Ами че той е проклетият пророк и всички идват да го слушат. Искаш ли да те срещна с него? — Създаваше впечатление, че си брои изреченията. Нинив вдиша дълбоко; мъжът, изглежда, я беше разбрал буквално. — Той може да ви намери някоя скапана лодка, ако му поискаш. В Геалдан пророкът обикновено получава каквото поиска. Не, той винаги го получава най-накрая, проклетникът му скапан, така или иначе. Добър войник е, но кой можеше да допусне, че ще се обърне така? — Свъсеното му око обгърна всички порутени колиби и града напред.
Нинив се поколеба. Значи страшният пророк, вдигащ тълпите и предизвикващ навсякъде по пътя си смутове, беше Масема? Но той проповядваше завръщането на Преродения Дракон. Вече бяха стигнали почти пред градските порти, а все още имаше време преди да застане и да се остави Биргит да стреля по нея със стрелите си. Лука остана много разочарован, че Биргит настоя да я наричат Мерион. Ако Масема наистина можеше да им намери кораб, с който да отплават надолу по реката… Днес може би. От друга страна, смутове наистина имаше. Дори мълвата да ги усилваше десетократно, пак стотици бяха изгинали от тях из градчетата и големите градове по на север. Стотици!
— Само не му напомняй, че имаш нещо общо с онзи проклет остров, мътните да го вземат — продължи Юно и я погледна умислено. Всъщност той най-вероятно не знаеше каква е точно връзката й с Тар Валон. Там, в края на краищата, ходеха и жени, не за да стават Айез Седай, а просто да потърсят отговори или някаква помощ. Знаеше, че по някакъв начин е замесена, но нищо повече. — Той не си пада повече по тамошните жени, отколкото Белите плащове. Ако си държиш устата затворена, да го вземат мътните, може и да го подмине. За човек, който е от същото село като лорд Дракона, Масема сигурно ще поръча даже да построят някой скапан кораб, да опустее дано.
При градските порти тълпата се сгъсти. Навън и навътре се стичаха мъже и жени, пеш или на коне, облечени с всевъзможни носии, от дрипи до извезани копринени палта и рокли. Самите порти, тежки и обковани с желязо, стояха отворени, пазени от дузина копиеносци в плетени ризници и кръгли стоманени шлемове с плоски периферии. Всъщност стражите обръщаха повече внимание на Белите плащове, отколкото на нещо друго. Тези, които бдително следяха човешкия поток, всъщност бяха мъжете със снежните наметала и лъскави брони.
— Много ли неприятности създават Белите плащове? — попита тихо тя.
Юно издаде напред устни, сякаш се накани да се изхрачи, погледна я и не го направи.
— Че къде не ги създават, проклетниците му скапани? Имаше една жена с една от тези пътуващи трупи, която правеше някакви фокуси. Ловкост на ръцете. Преди четири дни пустата тълпа овчи глави с пилешки мозъци нахлу и разнебити цялото представление. — Валан Лука определено не беше споменавал за това! — Мир! Това, което искаха всъщност, беше жената. Твърдяха, че била… — той изгледа свирепо забързалия се около тях народ и сниши глас — …Айез Седай. И Мраколюбка. Скършили проклетия й врат, докато я вържат на въжето, така чух, но трупа го обесиха. Масема нареди да обезглавят водачите, но Белите плащове подтикнаха проклетата тълпа. — Намръщеното му око заприлича досущ на изрисуваното. — Твърде много бесилки и обезглавявания имаше напоследък, пусти да останат дано, ако за това ме питаш, мътните да ме вземат. Проклетият Масема е също толкова лош, колкото проклетите Бели плащове, стане ли дума за ловене на Мраколюбци под всеки проклет камък, да го…
— Само по една ругатня на изречение — измърмори тя и той се изчерви и избоботи:
— И аз ги плещя едни! Не мога да те вкарам вътре. Тук е наполовина празник и наполовина смут, крадци дебнат на всеки три крачки и за една сама жена е много опасно навън по тъмно. — Изглеждаше по-възмутен от последното, отколкото от всичко друго: в Шиенар всяка жена беше в безопасност навсякъде и по всяко време, освен от тролоци и мърдраали, разбира се, и всеки мъж беше готов да загине, за да й я осигури. — Хич не е безопасно. Я да те връщам аз. Когато намеря начин, ще дойда да те взема.