Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Сградите, макар да бяха само на по два-три етажа, надвисваха над тясната уличка и напълно я засенчваха. Но небето все още беше много ярко, до вечерния здрач оставаха часове. Все още разполагаше с достатъчно време, за да се върне навреме за представлението. Ако се наложеше. С повече късмет всички щяха да се качат на борда на някой кораб още по залез слънце.
Тя се сепна, когато още един шиенарец изведнъж се присъедини към тях — с меч на гърба и бръсната глава, с изключение на дългия перчем на темето, тъмнокос мъж, може би само с година-две по-голям от нея. Юно ги запозна набързо, без да забавя крачка.
— Мир, Нинив — каза Раган и тъмната кожа на бузата му се сбръчка около бледия триъгълен белег. Макар и усмихнато, лицето му внушаваше твърдост. Тя лично не беше срещала мек шиенарец. Мекушавите мъже не можеха да оцелеят дълго в близост до Погибелта, както и мекушавите жени, впрочем. — Помня те. Косата ти май беше по-друга, нали? Няма значение. Не бой се. Ще се погрижим да стигнеш безопасно при Масема и докъдето пожелаеш да отидеш след това. Само гледай да не споменаваш пред него за Тар Валон. — Никой не им обръщаше внимание, но той въпреки това сниши глас. — Масема смята, че Кулата ще се опита да наложи контрол над лорд Дракона.
Нинив поклати глава. Поредният глупав мъж, който щеше да се грижи за нея. Добре поне че не се опита да я въвлече в разговор — с това настроение, което я беше обзело, щеше да му покаже грубата страна на езика си, дори да понечеше да обсъжда с нея жегата. Лицето й беше потно, и нищо чудно, след като й се налагаше да носи шал в такова време. Тя внезапно си спомни какво й беше казал едноокият за мнението на Раган по повод езика й. Не смяташе, че е направила нещо повече, освен да го измери с поглед, но Раган, кой знае защо, побърза да се премести от другата страна на Юно, сякаш да се прикрие, и я изгледа боязливо. Мъже!
Улиците се стесняваха все повече и скоро тримата едва можеха да крачат един до друг. След малко Нинив видя някаква позлатена карета, обкръжена от мъже в ризници, които почти бяха запречили пътя. Още мъже се бяха струпали нагъсто от двете страни на улицата. Повечето стискаха дръжки на копия или мечове, също толкова различни, колкото и дрехите им. Можеше да са банда улични бандити, но никой от двамата шиенарци не забави крачка, и тя също.
— Улицата отпред скоро ще се напълни с проклети глупци, мъчещи се да видят Масема от някой скапан прозорец — каза Юно. — Единственият начин да се влезе е отзад.
Мъжете огледаха тримата новодошли и ги опипаха за скрито оръжие. Погледите им бяха смущаващи — твърде напрегнати и почти трескави. На Нинив за пръв път й се дощя да има пред себе си откровен похотливец. Тези мъже като че ли не ги интересуваше дали е жена, или кон.
Без да кажат нито дума, Юно и Раган свалиха мечовете от гърбовете си и ги предадоха заедно с камите си на един мъж с тлъсто лице, който приличаше на доскорошен дюкянджия, ако можеше да се съди по палтото и панталоните му от синя вълна. Дрехите му бяха добри. Чисти, макар и доста износени и омачкани, сякаш беше спал в тях цял месец. Той явно познаваше шиенарците и макар да я изгледа намръщено за миг, особено ножа на колана й, кимна мълчаливо към една тясна дървена врата в каменната стена. Това, изглежда, беше най-неприятният момент — никой от двамата не издаде звук.
Зад каменната стена имаше малък двор, между плочите на каменната настилка бяха поникнали бурени. Високата каменна къща — три просторни светлосиви етажа с широки прозорци и украсени със спирали стрехи и ъгли, с покрив от тъмночервени керемиди — сигурно беше една от най-хубавите в Самара. След като вратата след тях се затвори, Раган каза тихо.
— Имало е опити да убият пророка.
Едва след малко Нинив осъзна, че и обяснява защо им взеха оръжията.
— Но вие сте негови приятели — възрази тя. — Всички вие последвахте Ранд до Фалме заедно. — Нямаше никакво намерение тепърва да започне да го нарича Преродения Дракон.
— Ами нали точно затова ни пуснаха, мътните да те вземат — отвърна кисело Юно. — Казах ти вече, че не възприемаме всичко като прок… като пророка. — Леката пауза и бързото озъртане към вратата, да не би някой да подслушва, говореха твърде много — Юно определено беше мъж, който не си сдържаше езика току-така.
— Ти само се постарай да си мериш приказките — каза й Раган — и най-вероятно ще получиш помощта, която искаш. — Тя кимна толкова любезно, колкото можеше да се пожелае — разбираше от разумен съвет, щом чуеше такъв, въпреки че нямаше никакво право да й го предлага — и двамата с Юно се спогледаха със съмнение. Някой ден щеше да напъха тия двамата заедно с Том и Джюйлин в някой чувал и да напердаши всичко, което остане да стърчи навън.