Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Чудеше се как очите му можаха да я намерят в тази тълпа. Беше видяла краткото спиране на погледа му, което никой друг не беше в състояние да забележи; погледът беше повече от усмивка, беше ръкостискане на одобрение и подкрепа. Той не погледна пак към нея. Тя не можеше да се насили да отклони очи. Беше удивително да го види във вечерно облекло, още по-удивително бе, че го носи толкова естествено; на него дрехите изглеждаха като почетна работна униформа, силуетът му й напомни онези банкети в далечното минало, където той би могъл да получи индустриална награда. Честванията, спомни си тя собствените си думи с внезапен копнеж, трябва да са само за онези, които имат какво да честват.
Извърна се. Бореше се да не го поглежда твърде често, да не привлича вниманието на сътрапезниците си. Стоеше на достатъчно видна маса, за да я вижда множеството, но и достатъчно отдалечена, за да е извън полезрението на Голт, заедно с тези, които си бяха спечелили неприязънта на Голт — доктор Ферис и Юджийн Лоусън.
Забеляза, че брат й Джим е на място, по-близо до платформата; можеше да види киселото му лице сред нервните фигури на Тинки Холъуей, Фред Кинън, доктор Саймън Причът. Измъчените лица, наредени по официалната маса, правеха неуспешни усилия да скрият факта, че изглеждат като хора, подложени на мъчение — спокойното лице на Голт искреше сред тях; тя се запита кой е затворникът и кой е господарят тук. Погледът й премина бавно по масата: господин Томпсън, Уесли Мауч, Чик Морисън, няколко генерали, неколцина членове на Конгреса и — абсурдно — господин Моуън, избран като подкуп за Голт, като символ на едрия бизнес. Тя се огледа из стаята, търсейки лицето на доктор Стедлър; него го нямаше.
Гласовете, изпълващи стаята, бяха като диаграма на температурата на болен: стрелкаха се твърде високо и рухваха в мълчание; случайните изблици на нечий смях избухваха, не стигаха докрай и привличаха нервното обръщане на главите от съседните маси. Лицата бяха изопнати и разкривени от най-очевидното и най-лишеното от достойнство напрежение: от пресилените усмивки. Тези хора, мислеше си, знаят не заради ума си, а благодарение на паниката, че този банкет е последният връх и голата същност на техния свят. Знаят, че нито техният Бог, нито оръжията им могат да придадат на това тържество значението, което се борят да претендират, че има то.
Тя не можеше да преглътне храната, сложена пред нея — гърлото й беше стегнато от конвулсия. Забеляза, че и другите на нейната маса само се преструваха, че ядат. Доктор Ферис беше единственият, чийто апетит изглеждаше непресторен.
Когато видя топка сладолед в кристална купа пред себе си, тя забеляза внезапната тишина в стаята и чу скърцането на телевизионното оборудване, което придърпваха напред. Ето сега — помисли си тя в очакване и осъзна, че един и същи въпросителен знак тегнеше над всеки ум в залата. Всички гледаха Голт. Неговото лице не помръдна. Никой не трябваше да призовава за тишина, когато господин Томпсън махна към един говорител: стаята сякаш дори не дишаше.
— Скъпи съграждани — викна говорителят в един микрофон — от тази страна и от всяка друга страна, която може да ни слуша, от голямата бална зала на хотел „Уейн-Фолклънд“ в Ню Йорк, предаваме пряко тържественото начало на Плана „Джон Голт“!
Правоъгълник от ярка синкава светлина се появи на стената зад официалната маса — телевизионен екран, на който да покажат на гостите картината, която цялата страна трябваше да вижда.
— Планът „Джон Голт“ за мир, просперитет и печалба! — викна говорителят, когато треперещ образ на залата се появи на екрана. — Зората на нова епоха! Резултат от хармоничното сътрудничество между хуманния дух на нашите водачи и научния гений на Джон Голт! Ако вашата вяра в бъдещето е била подкопана от злобни слухове, сега можете да видите сами щастливото, единно семейство на нашето ръководство! Дами и господа — телевизионната камера се спусна към официалната маса и сащисаното лице на господин Моуън изпълни екрана. — Господин Хоръс Бъсби Моуън, американският индустриалец! — камерата се премести върху стар набор от лицеви мускули, разтегнати в подобие на усмивка. — Армейски генерал Уитингтън С. Торп! — камерата, като полицейска шпионка, се местеше от едно съсипано лице на друго — съсипано от страх, увъртане, отчаяние, несигурност, самоненавист, вина. — Мажоритарният председател на конгреса, господин Лушън Фелпс! Господин Уесли Мауч! Господин Томпсън! — камерата се задържа върху господин Томпсън; той пусна една широка усмивка към народа, после се обърна и погледна вляво, извън екрана, с вид на триумфално очакване. — Дами и господа — тържествено каза говорителят, — Джон Голт!