Диамантен меч, дървен меч [bg]

- За воинските целители нищо лошо не съм споменала. Те са момчета на място. Тях просто ги слагам в кюпа с нас. Обаче разните там женски докторчета... детски... дето израждат наследници на херцози и барони или правят тайни аборти на принцеси и кралици, заченали не от мъжете си... откъде-накъде ще си проливаме кръвта и за тях?!

- Защото, пикло такава - ревна изведнъж Мелвин, - теб те е поела на ръце и после ти е мила нааканото целителка от същата Гилдия, по която сега плюеш!

Тишината бе оглушителна. Член на Гилдията бе оскърбил друг! Това значеше само едно - дуел.

- Мелвил - реагира незабавно Клара, - изумена съм от некавалерската ти постъпка. Нещо повече - от глупавото ти високомерно изказване! Първо, ако Евис е пикла, такива сме всички ние, защото не знам някой тук да не се е напикавал и извън младенческа възраст. Аз поне съм мокрела гащите. Последният път беше, когато ме обесиха. Няма как -физиология. И второ - дори Евис да изказва нещо необмислено, то е нейно мнение и тя има правото да го изкаже. Тук сме в залата на Гилдията, не го забравяй!

Мелвил загледа встрани. Изсумтя и рече:

- Дяволите да ме вземат... Казаното - казано. Цапни ме през устата, Евис, и да го смятаме за забравено. Приеми извиненията ми.

- Аз също съжалявам, че те засегнах и предизвиках, Мелвил -изгука Евис и примирително стисна ръката му. Клара усети аромата на парфюма й, от който мъжете просто губеха разсъдъка си.

- Радвам се за вас - каза Клара. - И... стига за това. Първо трябва да обсъдим...

- После ще обсъждате - отекна под свода на залата хладен глас. Архимаг Игнациус.

Евис първа се отпусна на едно коляно според етикета.

Последна опря твърдия под с крака си Клара. Всеки миг очакваше сърдитото мърморене на върховния маг в смисъл "деца, стига с тия церемонии", но...

- Благодаря, дами и господа - след точно премерена пауза изрече Игнациус, което бе сигнал и позволение към всички да се изправят. И едва тогава Клара си даде сметка, че архимагът е облечен тържествено като никога - кафеникава пелерина и сияен обръч с едри диаманти на челото.

Игнациус бавно направи крачка напред и някой тутакси премести зад него кресло. Архимагът сдържано кимна и седна.

Отново пауза, лек жест с ръка... бойните магове седнаха, тихи като ученици в първия си час при строг учител. И отново изненада:

- Бих ви бил признателен, ако ме изслушате на крака... -Вълшебниците не просто се изправиха, а скочиха, - тъй като мисля, че по този начин ще ме изслушате с необходимото внимание и разбиране.

Гласът му също се стори на Клара непознат - тъмен, напоен с твърда като кремък сила. Със затаен дъх маговете попиваха всяка негова дума.

- Стоим на прага, дами и господа. На ръба на изтребителна война. Врагът е почти напълно непознат и крайно опасен. Страшен враг. Противник, който не просто желае да завладее нашия свят и да го превърне във васално имение на Хаоса, а да ни унищожи изцяло и напълно, като от отломките ще изгради нещо напълно чуждо нам, нещо далечно и непостижимо.