Друговремец [bg]

Рандал повдигна вежди.

- Мъчения ли? А, това. - Махна пренебрежително към ръката на Джейми. - Случайност. Паднал в килията си и го настъпили останалите затворници. Знаеш, че в онези килии е доста претъпкано. - Усмихна се подигравателно.

Мълчах. Сър Флетчър може би щеше да повярва за ръката на Джейми, или пък не, но със сигурност нямаше да повярва на нищо казано от мен, ако ме разкриеха като английски шпионин.

Рандал ме наблюдаваше и следеше за признаци на слабост.

- Е? Изборът е твой.

Въздъхнах и затворих очи, бях се уморила да го гледам. Изборът не беше мой, но и не можех да му кажа защо.

- Няма значение - рекох примирено. - Нищо не мога да ти кажа.

- Помисли още малко. - Изправи се и внимателно пристъпи над безпомощния Джейми, като взе ключ от джоба си. - Марли може да ми трябва за известно време, но след това ще го изпратя в стаята му И теб с него, ако не искаш да ми съдействаш

Приведе се, отключи оковата и вдигна отпуснатото тяло с впечатляваща за толкова слабоват мъж сила. Мускулите на предмишниците му изпъкнаха под снежнобялата риза, докато носеше Джейми към една табуретка в ъгъла. Кимна към кофата наблизо.

- Събуди го - нареди рязко на мълчаливия гигант. Студената вода плисна по камъните и се събра на мръсна локвичка под Джейми. Рандал повтори заповедта, като оглеждаше Джейми, който стенеше слабо и се раздвижваше. Трепна и се закашля след втората кофа вода.

Рандал направи крачка напред, хвана го за косата, дръпна главата му назад и я раздруса като удавено животно, така че капчици мръсна вода пръснаха по стените. Очите на Джейми се отвориха леко. Рандал го блъсна обратно отвратен, обърса ръка в панталоните си и се обърна. Явно беше доловил някакво движение, защото понечи да се обърне отново, но не и преди Джейми да се хвърли напред.

Обхвана врата на Рандал с ръце. Понеже не можеше да си служи с дясната, стисна дясната си китка с лявата и натисна гръкляна му. Докато Рандал моравееше и започваше да се отпуска, Джейми освободи лявата си ръка, колкото да забие юмрук в бъбреците му. Макар и крайно изтощен, имаше достатъчно сили, за да свали Рандал на колене.

След малко го пусна безчувствен и се завъртя към разсилния, който наблюдаваше събитията без никакъв интерес. Макар изражението му да не се промени, той се размърда и взе чука от масата, а Джейми тръгна към него, хванал табуретката със здравата си ръка. На лицето на слабоумния се изписа притъпена предпазливост, докато обикаляха един около друг и търсеха пролука.