![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Кажи ми тогава. - Усилията да говори го караха да се поти, но изглеждаше по-нащрек. Концентрацията върху ключалката сякаш помагаше.
Следвайки указанията му, открих подходящ ключ и го вкарах колкото можах по-навътре. Според въпросния Райли силен удар по главата на ключа щяло да накара резетата да се отворят. Огледах се за подходящ инструмент.
- Използвай чука на масата, сасенак - каза Джейми. Дочух мрачна нотка в гласа му и погледнах към масата, където се намираше средно голям дървен чук, с омотана с връв дръжка.
- С това ли... - започнах ужасена.
- Да. Подпри оковата на стената, преди да удариш.
Хванах плахо чука. Беше трудно да разположим оковата правилно, тъй като Джеми трябваше да кръстоса крака си под другия и да притисне коляно към стената.
Първите ми два удара бяха твърде слаби и боязливи. Събрах кураж и халосах главата на ключа колкото сила имах. Чукът се плъзна и нанесе кос удар по глезена на Джейми. Той трепна и загуби крехкото си равновесие, като инстинктивно посегна да се подпре с дясната ръка. Нададе нечовешко стенание, ръката му поддаде и той се строполи на пода.
- О, по дяволите! - промълвих. Джейми беше припаднал - не че можех да го виня. Възползвах се от това и завъртях глезена му така, че оковата да е добре опряна. Заблъсках упорито по ключа, но без явен резултат. Обзеха ме мрачни мисли за ирландските ключари, но в този миг вратата внезапно се отвори.
Лицето на Рандал, подобно на това на Франк, рядко издаваше мислите му, представляваше приветлива, непроницаема фасада. В момента обаче обичайното хладнокръвие го изостави и той зяпна на прага, също като мъжа до него. Той беше много едър, с оцапана и неподдържана униформа, изпъкнало чело, сплескан нос и дебели устни - видът му бе характерен за човек с някаква форма на умствена изостаналост. Изражението му не се променяше, докато зяпаше иззад рамото на Рандал. Не показваше интерес нито към мен, нито към безпомощното тяло на пода.
Рандал се опомни и влезе. Приближи се и опипа оковата около глезена на Джейми.
- Повреждаш собственост на Короната, моето момиче. Нарушение, наказуемо от закона, знаеш. Да не говорим, че се опитваш да помогнеш на опасен затворник да избяга. - В бледосивите му очи проблесна веселие. - Ще трябва да ти измислим нещо подходящо. Междувременно....
Изправи ме на крака и изви ръцете ми зад гърба, като върза китките ми с вратовръзката си.
Очевидно нямаше смисъл да се съпротивлявам, но забих пета в пръстите на крака му, колкото да дам воля на яда си.
- Ох!
Той ме блъсна силно в гърба, така че краката ми се удариха в леглото и паднах върху грубите одеяла. Рандал ме изгледа с мрачно задоволство и обърса петното на ботуша си с ленена кърпичка. Върнах му свиреп поглед и той се засмя леко.
- Нямаш страх, признавам ти го. Всъщност добре си пасвате с него. - И кимна към Джейми, който се пораздвижваше. - А не мога да ти направя по-голям комплимент от това. -Внимателно опипа гърлото си, където малко над яката личеше тъмнееща синина. - Опита се да ме убие с една ръка, когато го развързах. И почти успя. Жалко, че не осъзнах, че е левичар.
- Колко неразумно от негова страна - рекох.
- Много - рече Рандал и кимна. - Предполагам, ти няма да си толкова неучтива, нали? Но за всеки случай... - Той се обърна към мъжа, който просто стоеше прегърбен на прага и чакаше заповеди. - Марли, ела и претърси тази жена за оръжия.
Рандал сякаш искрено се наслаждаваше, докато гледаше как Марли тършува нескопосано по мен. Накрая намери камата и я взе.
- Май не ти харесва Марли - каза капитанът, докато наблюдаваше как се опитвам да избегна дебелите пръсти, които ме опипваха твърде интимно. - Жалко. Сигурен съм, че се е прехласнал по теб. Горкият Марли няма късмет с жените. Нали, Марли? Дори блудниците не го искат. - Погледна ме многозначително и се усмихна, като озъбване на вълк. - Твърде им бил голям. А това са силни думи от една блудница, не мислиш ли?
И той повдигна вежди, като направи смисъла на думите си крайно ясен.
Марли, който беше започнал да пъхти, докато ме претърсваше, спря и обърса лигите от устата си. Отдалечих се колкото можах, отвратена.
Рандал продължи:
- Предполагам, че Марли би искал да ти прави компания в личните си покои, когато привършим разговора. Разбира се, след това може да реши да сподели късмета си с приятелите си, но той си знае.
- Какво, не искаш ли да гледаш? - попитах саркастично.
Рандал се разсмя.
- Може да имам, така да се каже, „неестествени влечения“, както навярно си осъзнала. Но признай ми поне добрия вкус. - Той погледна огромния разсилен, отпуснат в мръсните си дрехи и с увиснал над колана корем. Едрите лигави устни мърдаха постоянно, сякаш търсеха някакво парче храна по лицето му, а късите дебели пръсти опипваха чатала на мръсните му панталони. Рандал потрепери леко. - Не. Ти си прекрасна жена, колкото и да си опърничава. Да те гледам с Марли... не, не мисля, че бих искал. Не само от вида му, но и от навиците му има много да се желае.