Друговремец [bg]

Състоянието му ме объркваше. Очевидно не беше на себе си и всяка фибра на тялото му говореше красноречиво за огромна болка, но не виждах очевидни щети. Нямаше кръв и видими рани. Приклекнах и методично изпробвах ключовете един по един върху оковата на глезена му.

- Какво ти е сторил? - попитах, без да повишавам тон, от страх, че Рандал ще се върне.

Джейми се поклащаше на място със затворени очи, а потта се събираше на стотици перлени капчици по кожата му. Явно скоро щеше да припадне, но за миг отвори очи. С невероятно внимание и с помощта на лявата си ръка повдигна това, което къташе в скута си. Беше дясната му ръка, почти неразпознаваема. Гротескно подута, сега представляваше подпухнала торба, цялата на червени и морави петна, а пръстите висяха под ненормални ъгли. През кожата на средния пръст се подаваше бяла костица, а между кокалчетата се процеждаше кръв. Самите кокалчета бяха изгубили всякаква форма.

Човешката ръка е деликатно чудо на природата, сложна система от стави и мускули, контролирани от милиони нервни окончания, и е изключително чувствителна. Един-единствен счупен пръст е достатъчен, за да превърне силен мъж в хленчеща развалина.

- Отплата - каза Джейми, - за носа, с лихвите. - Огледах ръката му и казах с глас, който сама не познах: - Ще го убия.

Устата на Джейми трепна и сянка на веселие си проби път през болката.

- Добре, аз ще ти държа наметалото, сасенак - прошепна той. Отново затвори очи и се отпусна на стената, напълно неспособен да се възпротиви на присъствието ми. Заех се пак за работа, щастлива да видя, че ръцете ми вече не треперят. Страхът го нямаше, заменен от сияйна ярост.

Вече бях минала през всички ключове два пъти и все така не откривах този, с който да отключа оковите. Ръцете ми се потяха и парчетата желязо се плъзгаха през пръстите ми като малки рибки, докато отново изпробвах най-вероятните. Сподавените ми ругатни извадиха Джейми от вцепенението му и той бавно се приведе, за да види какво правя.

- Не ти трябва точен ключ - каза той, като подпря рамо на стената, за да не падне. - Ако някой от тях влезе по цялата си дължина, можеш да отвориш ключалката, като го удариш силно по главата.

- И преди ли си виждал такава ключалка? - Исках да стои буден и да говори. За да се измъкнем, трябваше да може да ходи.

- Бях съм окован със същата. Когато ме доведоха, ме заключиха в една голяма килия с още много други. До мен беше заключено едно момче на име Райли, от Лейнстър. Каза, че е бил в повечето затвори в Ирландия и решил да смени обстановката. - Джейми едва говореше. Знаеше, че трябва да събере някакви сили. Успя да се усмихне леко. - Разказа ми за всякакви ключалки и така нататък и ми показа как можем да разбием тези, с които бяхме оковани, ако имаме дълго парче метал, но нямахме.