За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В законите на лангобардите Лотар обявява, че той увеличил глобите, налагани според древния обичай, за нанесени рани, за да може раненият да получи удовлетворение и неприязнеността да се прекрати. Действително, след като лангобардите, народ беден, забогатели след завладяването на Италия, някогашните глоби се оказали нищожни и одобрявания не се правели. Аз не се съмнявам, че това съображение е подтикнало други вождове на победоносни народи към съставяне на различни кодекси, запазили се и в наше време.
Основната композиция била глобата, която убиецът заплащал на роднините на убития. Разликата в съсловното положение давала отражение върху размера на композициите; така например според закона на англите композицията за смъртта на един еделинг била 600 солида, на един свободен — 200, а на един крепостен — 300. Следователно размерът на композицията за живота на един човек представлявал една от най-важните нейни характеристики; защото за народи, склонни към насилия, тая композиция възвисявала личността на убития и осигурявала по-голяма безопасност за другите.
Законът на баварите ни убеждава в следното: той дава имената на баварски семейства, които са получили двойна композиция, защото са били първи след агилофингите. Агилофингите били от херцогски произход и от тях избирали херцози; те получавали композиция, която надвишавала обикновените композиции четири пъти. Композицията за живота на херцога надвишавала с една трета композицията, полагаща се на агилофингите. «Тъй като той е херцог — се казва в закона, — за него се дава по-голяма част, отколкото за неговите роднини.»
Всички тия композиции били определяни в пари. Но тъй като тези народи нямали много пари, особено докато са живеели в Германия, глобите е можело да се плащат в добитък, жито, домашни потреби, оръжие, кучета, птици за лов, земи и т. н. Често законът определял даже цените на тези неща, което обяснява по какъв начин при толкова малко пари у тях е имало толкова много различни глоби.
И така тези закони са се стараели да разграничат с точност различните видове вина, оскърбления и престъпления, за да може всеки да определи справедливо мярката за нанесената му щета или оскърбление; да определи точно обезщетението, което му се полага, и главно никой да не очаква повече.
От тая гледна точка може да се разбере защо този, който си е отмъщавал, след като е получел удовлетворение, е вършел голямо престъпление. Това престъпление е носело не толкова частно, колкото обществено оскърбление; то е било пренебрежение на самия закон; него законодателите не са оставили без наказание.
Има и едно друго престъпление, което се е смятало за особено опасно във времето, когато тия народи са загубили, получавайки гражданско управление, нещо от своя дух на независимост, а кралете са се мъчели да създадат най-добрия ред в държавата; то се е състояло в това да не желаеш да дадеш и да не желаеш да получиш удовлетворение. Ние виждаме в различни кодекси от закони на варварите, че законодателите задължавали с него и единия, и другия. И действително този, който отказвал да получи удовлетворение, е запазвал правото си да отмъсти; а този, който е отказвал да го даде, оставял на засегнатия правото си на мъст; и в това отношение мъдрите хора реформирали постановките на германците, които призовавали към плащане на композиции, но не задължавали никого с това.
Аз току-що споменах за един текст от салически закон, с който законодателят предоставя на засегнатия правото да приеме или да не приеме удовлетворението; това е същият тоя закон, който забранява на оня, който е ограбил труп, да общува с хора, докато роднините на мъртвия, получили удовлетворние, не издействуват разрешение отново да живее сред хората. Почитта към свещените предмети е направила така, че съставителите на салически закони да не се докосват в този случай до древния обичай.
Би било несправедливо да се определя композиция в полза на близките на крадец, убит в момент на кражба, или на близките на жена, изпъдена от мъжа си заради прелюбодеяние. Законът на баварите не предвиждал композиция в подобни случаи и наказвал роднините, ако се опитали да отмъстят.
В кодексите от закони на варварите често се срещат композиции за неволни действия. Законът на лангобардите винаги е разумен; той изисква в такъв случай размерът на композицията да се предостави на великодушието, след което близките на ощетения да не си отмъщават.
Хлотар II е създал много мъдър закон, който забранявал на окрадения да получи композиция тайно и без нареждане на съда. Сега ние ще видим какви са мотивите на тоя закон.