Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Много ще съм благодарна, ако смекчите малко езика си, господин Юно. И ще съм ви благодарна също, ако позабавите малко крачката. Не се надбягваме все пак. Къде все пак отивате и защо съм длъжна изобщо да направя и една стъпка повече с вас?
Той завъртя очи към нея и мрачно се изкиска.
— Ха! Познах те. Оная с пу… устата. Раган смяташе, че можеш да съдереш и накълцаш про… бик от десет крачки с този твой език. Чаена и Нангу залагаха на петдесет. — Поне закрачи малко по-ситно.
Нинив закова на място.
— Къде и защо?
— В града. — Не спря, а й махна да го последва. — Не знам какво пуст… какво търсиш тук, но помня, че беше замесена с оная синя жена.
Тя изръмжа през зъби и отново, се забърза след него — иначе не можеше да го чуе. А той продължаваше да боботи:
— Това не е прок… подходящо място за теб. Мога да събера достатъчно прокл… — ааах! — достатъчно пара, за да те изпратя в Тийр, струва ми се. Според мълвата лорд Дракона е там. — Той отново се огледа предпазливо. — Освен ако не държиш да се върнеш на острова. — Сигурно имаше предвид Тар Валон. — Едни прок… едни странни слухове са плъзнали и за него. Мир да е, ако не са пр… странни! — Човекът произхождаше от земя, невиждала мир от три хиляди години и ругатните бяха нещо съвсем естествено за него. — Казват, че старата Амирлин била свалена. Екзекутирана може би. Според някои са се били и са изгорили цялата… — той млъкна и вдиша дълбоко с ужасна гримаса. — Целия град.
Тя го изгледа удивена. Не беше го виждала от близо една година, никога не беше разменяла с него повече от две думи и въпреки това… Защо мъжете винаги си мислеха, че една жена има нужда мъж да се грижи за нея? Самите мъже не можеха да си завържат и долните ризи, без да им помогне жена!
— Справяме се достатъчно добре и сами, благодаря. Освен ако не знаеш кога някой речен търговец ще спре тук на път надолу по реката.
— Справяте се? Синята жена ли е с теб, или кафявата? — Това трябваше да се отнася за Моарейн и Верин. Предпазлив беше, няма що.
— Не. Помниш ли Елейн? — Той кимна тъпо и на нея изведнъж й стана забавно: изглежда, нищо не беше в състояние да трогне този мъж и той явно бе решил само да се погрижи за добруването й. — Преди малко я видя отново. Сам каза, че има… — тя заговори дрезгаво, подражавайки му: — лице като на проклета кралица.
Мъжът оплете крака твърде задоволително и се заоглежда така свирепо, че дори двамата Бели плащове, яздещи наблизо, възвиха по-надалече, макар да се престориха, разбира се, че отдръпването им няма нищо общо с погледа му.
— Тя? — изръмжа той невярващо. — Но проклетата й коса беше черна като гарваново… — Той хвърли поглед към нейната и отново закрачи по пътя и замърмори повече на себе си: — Пустата му жена е щерка на кралица. На проклета кралица, да я вземат мътните! Да си показва така проклетите крака! — Нинив закима в съгласие. Докато той не добави: — Вие, проклетите югоземци, сте много странни, да му се не види! Никакво приличие нямате, да опустее дано! — Той ще й каже! Шиенарците можеше и да се обличат прилично, но тя все още се изчервяваше, когато си спомняше обичая им да се къпят мъже и жени заедно, без да го смятат за нещо по-различно от храненето заедно.
— Майка ти никога ли не те е учила да говориш прилично, човече? — Истинското му око се намръщи към нея също толкова мрачно, колкото и нарисуваното, и той сви рамене. Във Фал Дара той и всички останали се отнасяха с нея като с благородничка, или почти. Разбира се, трудно беше да мине за лейди в тази рокля и с този оттенък на косата, какъвто природата не можеше да създаде. Тя придърпа здраво шала. Сивата вълна беше ужасно не на място в сухата жега, а тя самата съвсем не се чувстваше суха; не беше чувала досега някой да е умирал от изпотяване, но като нищо можеше да се окаже първата. — И какво правиш ти тук, Юно?
Той се огледа, преди да й отговори. Не че толкова се налагаше: движението по пътя беше оскъдно — от време на време по някоя волска кола, пешеходци в селски дрехи, тук-там по някой конник — и като че ли никой не изпитваше голяма охота да се приближи до него повече, отколкото му се налага. Приличаше на човек, който е в състояние да пререже нечие гърло просто по прищявка.
— Синята жена ни даде едно име в Джеанна и каза, че трябва да я чакаме там, докато ни изпрати указания, но когато пристигнахме, жената в Джеанна се оказа мъртва и погребана. Старица. Умряла в съня си и никой от близките й не беше и чувал името на синята. После Масема взе да говори пред хората и… Е, нямаше смисъл да стоим там и да чакаме заповеди, които така и нямаше да можем да чуем, дори да дойдеха. Задържахме се около Масема, понеже той ни пуска достатъчно, колкото да преживеем, макар че никой не слуша боклука му освен Банту и Ненгар. — Той поклати раздразнено глава и посивелият перчем на главата му се люшна.