Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
По пътя им имаше места, където отгоре струеше светлина — от канали и шахти по улицата. Даш се изненадваше колко светли изглеждат тези зони след пълния мрак, но знаеше, че това е илюзия. Виждаше се само на няколко крачки от двете страни на източника на светлина и след като го подминеха, отново навлизаха в мрак, по-тъмен и от най-черната нощ.
Първото място, където се беше надявал да намери факли или фенер според дядовите му описания, не им предложи хранилище с полезни вещи. И да имаше таен камък, той не можа да го намери. Значи нямаше — защото ако имаше, щеше да го намери. Не беше въпрос на нескромност.
Второто място беше празно. Някой го беше претършувал. Но Даш не знаеше дали съдържанието му е било опразнено по време на падането на града, или дни, дори часове преди самият той да стигне до него.
Водеше, доколкото може, мъжете на север — знаеше, че най-добрият му шанс да се измъкне, е около района на някогашното Рибарско селище. Това беше едно от малкото места в Крондор, където човек можеше да влезе в залива и с малко плуване да се озове извън стените на града. Даш не знаеше дали другите мъже могат да плуват, а и всъщност не го интересуваше. Макар и да му се искаше да види тези трима души спасени, беше готов да ги зареже, само и само да отнесе информацията си на принца.
Джими посочи смътната светлина.
Малар кимна и прошепна:
— Изход ли, млади господарю?
— Може би. Вдигни ме на раменете си да погледна.
Малар клекна и щом Джими стъпи на раменете му, се изправи и стисна глезените му, за да го задържи. Джими се олюля за миг, но Малар го удържа и той опипа тавана над главата си.
— Врата е! — възкликна Джими. Опита да я отвори, но тя не поддаде. — Не става. Пускай. — Малар го пусна и Джими скочи долу. — Няма как да се отвори. Не мога и да я избия — нямам достатъчно опора.
— Няма ли някакви стълби в този проклет зандан?
Джими се изкиска.
— Едва ли е зандан, но несъмнено е лабиринт. Но ти си прав, а аз съм идиот! Има няколко с каменни стълбища нагоре. — Той се огледа в тъмницата, едва осветена от бледата светлина на факлата. — Ако не греша, едното не е много далече оттук. Помоли се на боговете вратата горе да не е затворена.
Даш чу нещо пред себе си и прошепна:
— Не мърдай!
Мъжете зад него спряха и се вслушаха.
— Какво ста… — почна Талвин, но така и не довърши, защото Рийзи го удари отзад, събори го и извика:
— Насам!
Изведнъж от тъмното се изсипаха мъже с фенери и Даш се заслепи. Замига, но успя да различи само забързалите се към него фигури. Не можа да измисли нищо друго, затова скочи напред и опита да се промуши между две от сенките. Един замахна към него, но не го улучи, другият се оказа още по-муден и Даш профуча покрай него.
Зашляпа колкото можеше по-бързо през дълбоката до колене вода и зърна някакво движение зад два от фенерите. Свърна вдясно, но нечии ръце го сграбчиха отзад и го завлякоха във водата.
Даш изрита силно крака на мъжа, който го бе хванал, и заотстъпва заднишком във водата, но в същия момент го хванаха други ръце и някакъв глас в тъмното каза:
— Много шум вдигат! Накарайте ги да млъкнат!
Някой го удари силно зад ухото с тояга и Даш изгуби съзнание.
Джими натисна капака нагоре и въздъхна облекчено, щом той се раздвижи. Погледна под тесния процеп и като не видя никакво движение, надигна. Големият дървен капак се обърна и шумно се стовари на пода. Той бързо излезе в тъмното помещение сред вдигналия се облак сажди.
Малар се показа след него и закиха. Помещението бе склад на една табакхана край реката северно от града и Джими беше изгубил почти цял ден, докато го намери.
Покривът на постройката се беше срутил, което вероятно означаваше, че е необитаема, тъй като нощите все още бяха студени. Джими се огледа и видя светлини в няколко сгради наблизо. Огледа Малар на смътната светлина в полусрутената сграда и каза:
— Ако и аз съм толкова мръсен като теб, по-добре да не се набивам на очи.
— Добър съвет, млади господарю — съгласи се слугата. — По-мръсен сте и от въглищар. Само да ни видят, и най-големият глупак ще се сети, че сме били някъде, където не е трябвало да бъдем.
Внезапен звук накара Джими да вдигне ръка.