![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Сградата приличаше на замък, в очертанията на бойните му кули се отгатваха силуети на изправени на задни крака дракони, които с разперените си криле образуваха покрив, а опашките им играеха роля на стълбище. Досами обкованата с желязо дъбова порта се разполагаше малка каменна караулка, пред която сякаш денонощно седеше и пушеше лула старият портиер господин Гормли, за който се носеха какви ли не слухове, често противоречиви. Общото в тях бе едно -че старецът е имал доста бурно минало. Във всеки случай архимаг Игнациус с никой друг не сядаше да пие пресен октомврийски ел - дар от живущите наоколо таласъми, гоблини и орки. В техните прилепени към Долината светове съществуваше сезонът есен, за разлика от реалността на вълшебниците.
Гормли кимна с достойнство на прескачащата по няколко стъпала наведнъж Клара, остави настрани лулата и приветства магьосницата с ужасно тежкия си меч, който държеше като перце. Старият воин смяташе за неприлично да стои на пост невъоръжен.
- Гилдията е тук, събраха се, госпожице - съобщи той.
- Гормли, колко пъти да те моля да не ми викаш госпожица!?
Не ми прилича на годините!
- Ха! Клара, чак когато се натряскам като орк на сватбата ти, тогава ще почна да ти викам "госпожо"! - хитро подшушна старецът.
Клара се усмихна и също полугласно отвърна със станалата традиция шега:
- Ами свари си отвара за подмладяване и може да те поканя на сватбата си... като младоженец!
Гормли, както винаги, тежко въздъхна:
- Не смея, госпожице Хюмел. Ще ме умориш преди венчавката...
За миг замълчаха усмихнати... но със сериозни очи. И двамата чувстваха, че този път шегата звучи кухо.
Над Долината бе надвиснала беда. Гормли го разбираше прекрасно.
Клара леко изтича нагоре по стълбището, а старецът я изпрати с поглед.
Залата за събрания можеше да побере много повече народ от сега присъстващите. Беше предвидено Гилдията да наброява поне двеста души, а за резерва - до петстотин. Сега обаче имаше само дванайсет вълшебника. Голяма, но не чак грамадна камина пламтеше в ъгъла. Членовете на Гилдията бяха придърпали креслата към огъня. Дрънчаха сребърни чаши - по стар обичай стъклените изделия тук не се почитаха - сенки играеха по стените и съживяваха множеството окачени трофеи.
Всички се обърнаха към входа. Шурна поток подмятания и приветствия:
- Клара!
- О, госпожо Хюмел!
- Здрасти, Кларче! То не бе гримиране, то не бе чудо...
- Ей, приятелко, малко запотена и задъхана ми се виждаш! От годините или...
- Не бе, сигурно е зарязала на леглото си полумъртъв от изтощение любовник!
- Или няколко такива...
- Щастливци! Клара, пиши ме в тефтерчето!
- Клара, дай някой от тях назаем за половин нощ, ха-ха! Вълшебницата разсеяно помаха с ръка, друсна се в придърпаното от няколко ръце кресло с герба на Гилдията -дракон, усукан около гол меч - но не отвърна на закачките. Възцари се тишина, оживлението се смени със сдържано очакване.
Някой тикна в ръцете й пълна чаша леко вино, която Клара пресуши на малки глътки, загледана в пращящите в зева на камината цепеници.
- Клара - обади се красив чернокос мъж, наглед към четирийсетте, съвсем леко побелял около слепоочията. Всъщност беше на повече от четиристотин. Казваше се Мелвил и от известно време насам се беше оттеглил от активно участие, предпочитайки да се отдава на градинарство, - какво става?
- Да, защо ни свика?
- Приятели... Владиката ще говори... Мелвил, ръката ти не е съвсем по братски настанена на бедрото ми.
- С тази ръка отглеждам скъпите си орхидеи - отвърна чернокосият. - Добре е да пипам хубави неща.
- He толкова откровено обаче.
Клара си даваше сметка, че Мелвил се опитва да разсее възникналото напрежение.
- Ако си беше замълчала, никой нямаше да забележи.