По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Разбирам за какво става дума — кимна офицерът от ЦРУ. — Райън е хитра лисица. Още преди години успя да заблуди Дороти Хамил в Инсбрук. В Конгреса го обожават. Но защо? Той се появи като най-пробивната фигура, под маската на истински патриот, а освен това винаги се е преструвал, че е по-честен и почтен дори от Ейбрахам Линкълн. Само че президентът Линкълн никога не е стрелял по хора. — Офицерът от ЦРУ се казваше Пол Уеб, висш служител от Управлението за външно разузнаване, обаче не чак толкова високопоставен, че да има право да представя разузнавателната централа.
„Днес можех да бъда директор на Управлението — припомни си Уеб, — ако тогава Райън не беше прошепнал няколко недотам ласкави думи по мой адрес на ухото на Джеймс Гриър, заради което трябваше да се простя с мечтата да стана директор.“ Още не можеше да се примири с горчивия факт, че бе принуден да завърши кариерата си, без да е стигнал до най-високото стъпало в ЦРУ — като се изключи, разбира се, най-високият пост — председател на могъщата разузнавателна централа. Вече бе пенсиониран и никой не можеше да му нарежда какво да прави… макар че ако разберяха, че е изнесъл тайни копия на тези папки от Ленгли, щеше да се окаже в много незавидно положение… а може би нямаше. Всъщност какво се случваше с онези, които си позволяваха да приказват повече от допустимото? Медиите веднага заставаха на тяхна страна, а той бе вече в пенсия и не му се нравеше надпреварата в съкращаването на стратегическите оръжия. В друга епоха дори може би би се опитал да се свърже с… не, само това не. Само не с противника. Обаче медиите не бяха противник, нали?
— Май и теб са успели да те изиграят, Том — отново прозвуча гласът на Килти. — Добре дошъл при изиграните от онази лисица Райън. Дори и аз не знам всичко, което е надробил за толкова много години. Пол, разкажи му за онази мътна история в Колумбия.
— Няма папки за тази афера или поне аз не можах да се добера до тях — призна Уеб. — А дори и да има… хм, сигурно са в специалния архив и ще ги разсекретят след петдесет години. Никой няма достъп до тях.
— Но как е възможно това? — настойчиво попита Донър. — Чувал съм за такива свръхсекретни материали, но не успях да получа потвърждение…
— Как съхраняват тези архиви ли? Трябва да се получи одобрението на Конгреса за правото да се надзърне в тях. Това е част от процедурата за надзор на всичко, което е класифицирано като държавна тайна. Ако ЦРУ докладва за възникването на някакъв проблем и поиска право за специален допуск, и ако Конгресът се смили, папките се преместват в друго подземно хранилище… по дяволите, според моите сведения най-важните документи отдавна са унищожени, но мога да ти изредя няколко достоверни факта — завърши Уеб и махна с ръка.
— Слушам внимателно — отвърна Донър и посегна към касетофона си.
— Как, според теб, колумбийците успяха да се справят с картела Меделин? — многозначително започна Уеб.
— Ами… навярно са имали внедрени агенти, после няколко бомбени атентата и…
— Тези атентати бяха дело на ЦРУ. Нашите хора са създали условия за разгаряне на борба между отделните фракции в картела. Знам със сигурност само че Райън е бил замесен в играта. Неговият наставник и покровител в Ленгли беше Джеймс Гриър, отношенията им бяха като между баща и син. Но когато Джеймс умря, Райън не дойде за погребението, нито пък посети дома му. А след това потъна вдън земя. Както много пъти преди това, между впрочем. Малко след това, при транспортна злополука, по чиста случайност загина Джим Кътър — президентски съветник по въпросите на националната сигурност. Пресякъл улицата точно пред префучаващ автобус. Поне така твърдяха хората от ФБР, обаче на кого възложиха разследването? Естествено на Дан Мъри. А знаеш ли какъв пост заема сега той? Сега той е директор на ФБР, нали? И това се е случило само защото той и Райън са се познавали още отпреди десет години. Мъри е бил специален агент за връзка не само на Емил Джейкъбс, но и на Бил Шоу. А когато на ФБР беше необходим надежден изпълнител за акции, при които не е желателно да се вдига излишен шум, винаги прибягваха до услугите на Дан Мъри. Преди той е заемал поста на аташе към посолството ни в Лондон — а всички знаят, че на такъв пост се назначават само шпиони, защото е много удобен за свързване с агентурната мрежа в която и да било страна. Мъри винаги е сътрудничил на ЦРУ, макар и неофициално, затова има отлични контакти с тях. Именно той внуши на онзи посредствен юрист Пат Мартин, че е длъжен да посъветва Райън да се заеме с новия състав на Върховния съд. Вече стана ли ти по-ясна картината?