По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Мдаа… Доста объркана история, нали? — кимна Донър и се втренчи в снимката. — Възможно ли е това да е някакъв фалшификат?
— Е, не е изключено — призна събеседникът му. — Обаче точно тази фотография е автентична. Ето, отзад се вижда фигурата на адмирал Дан Фостър — тогава той командваше отдела за специални операции към щаба на флотата. А онзи до него е Барт Манкузо, тогава командир на нашата атомна подводница „Далас“. Тъкмо той бе прехвърлен на борда на „Червения Октомври“, за да се облекчи екипът, натоварен с деликатната задача да имитира авария в реактора на руската подводница. Още е на действителна служба, обаче сега е с чин адмирал. А четвъртият офицер на тази историческа фотография е най-интересният от всички — капитан Марко Александрович Рамиус, от съветската военна флота. Именно той е бил командир на „Червения Октомври“. Всички на тази снимка още са живи. Рамиус сега живее в Джаксънвил, Флорида. Работи в нашата военноморска база в Мейпорт под името Марк Рамзи. Като хоноруван консултант, разбирате какво имам предвид. Освен това получава и доста щедро годишно възнаграждение от нашето правителство, обаче, Бог ми е свидетел, този руснак — не, той всъщност е литовец по произход — настина си е заслужил всеки долар.
Донър трескаво записваше всяка подробност. После отново се взря в снимките и изведнъж разпозна лицето на един от мъжете, застанал встрани. По дяволите, това не можеше да е фалшификат! При подправянето както на писмени, така и на фотодокументи си имаше правила — опитният журналист прекрасно знаеше това. Ако някой се опиташе да измами репортер, не беше много трудно да се установи кой е нарушил закона. Тогава лъжецът се превръщаше в лесна плячка за медиите, винаги дебнещи за нещо нередно — а това бе наказание, много по-жестоко от най-тежката съдебна присъда, защото съдиите и прокурорите, за разлика от вестникарите, бяха задължени стриктно да спазват законите.
— Окей, с това тук приключихме — рече журналистът. Първият комплект фотографии бе върнат обратно в папката. Появи се още една папка, а от нея — следващата снимка.
— Познавате ли това лице?
— Той беше… момент… Гера…
— Точно така, Николай Герасимов. Председател на някогашното КГБ.
— Загинал при самолетна катастрофа в…
Под първата снимка се показа втора. Човекът на нея беше същият, но си личеше, че е по-възрастен, с посивяла коса. Приличаше на преуспяващ бизнесмен от средната класа.
— Тази тук е направена в Уинчестър, две години след първата. Райън замина за Москва, под прикритието на експерт по технически въпроси в делегацията ни за преговорите за съкращаване на стратегическите оръжия СТАРТ-2. Именно той успя да склони Герасимов да дезертира. Никой не можа да проумее как го е постигнал. Знам само, че цялата операция е била ръководена пряко от кабинета на съдията Мур, тогавашния шеф на ЦРУ. Очевидно Райън доста се е потрудил. Знаел е… хм, погледнете колко е щастливо лицето на руснака на снимката. Та тогава Райън е бил пряко подчинен на Джим Гриър, тоест на Управлението за външно разузнаване, но не и на Отдела за обработка на разузнавателната информация. Излиза, че е работил под двойно прикритие. Доколкото ми е известно, Райън никога не е допуснал грешки при провеждането дори и на най-деликатните операции и това е своеобразен рекорд — малцина са тези, които биха могли да се похвалят с подобно постижение. Една от причините за главозамайващите му успехи обаче е неоспоримият факт, че винаги си е бил безпощаден и хладнокръвен кучи син. Да, безкрайно ефективен, не мога да го отрека, ала въпреки всичко си остава кучи син. Безмилостно копеле е този Джак Райън, запомнете това от мен. Способен е да смаже всички бюрократични спънки, само и само да постигне целите си. Никога не се е отклонявал от предначертаната мисия и ако искате да се заемете с неговото минало… хм, ето, той успя да ликвидира един руснак, чийто труп ние потопихме с „Червения Октомври“, както и целия екипаж на другата им подводница „Алфа“ пред бреговете на Северна Каролина, за да запазим операцията в пълна тайна. А за този тук не съм сигурен. За него в досието на операцията няма нищо, защото някои документи са иззети. Как е успял Герасимов да измъкне жена си и детето си — за това не се споменава в нашите архиви. Имаше някакви слухове, но от тях не може да се добие ясна представа.
— По дяволите, защо не разполагах с всичките тези сведения поне преди пет-шест часа!
— Май и теб е успял да преметне, познах ли? — долетя гласът на Ед Килти от говорителя на интеркома.