Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Помогнете ми — прошепна Даш и двама души пристъпиха до него.
На бледата светлина, струяща през пукнатината в стената, той видя, че са Густаф и Талвин. Густаф си беше този, за когото се представяше, но Талвин будеше у Даш притеснения. Но все пак сега той рискуваше да си счупи пръстите в усилието да повдигнат решетката.
Отместиха я, Даш се хвана за ръба и каза:
— Няма да е лесно. На седем-осем стъпки надолу трябва да паднете във вода, така че бъдете готови. Застанете с лице като мен и тръгнете надясно. Нищо няма да видите, но долу вече знам как да излезем.
И се пусна — това беше един от най-храбрите подвизи в живота му. Всяка фибра по него закрещя да се вкопчи в камъка и да не пада в тъмното. За миг изпита чувството, че е сбъркал ужасно, защото сякаш пропадаше в чернилката дълго — но само миг след като се пусна стъпалата му пльоснаха във водата. Присви крака, стъпи на камъните на дъното, залитна, падна в мръсната вода, после се изправи и издиша силно, за да изкара мръсотията от носа и устата си. Дядо му го беше предупредил, че много крадци, падали в канала, по-късно се поболявали и умирали.
Бързо пристъпи вдясно и миг по-късно във водата до него пльосна още един мъж.
— Насам — каза Даш и мъжът се приближи към него в тъмнината.
После скочиха още двама и Даш попита:
— Кои са тук?
— Густаф — каза вторият.
— Талвин — обади се следващият.
— Рийзи — каза третият и Даш си спомни високия кротък мъж, с когото Талвин често си говореше. — Видях ви, че тръгнахте, и реших да дойда. Няма да се мотая там като овца я!
Даш се усъмни — беше сигурен, че Талвин е предупредил Рийзи, че се готви нещо, но нямаше смисъл да спори точно сега.
— Добре — каза той. — Всяка помощ е добре дошла, докато се измъкнем оттук.
— Сега какво? — попита Густаф. — Напъхахме се в най-тъмната яма, която съм виждал, и с най-гнусната воня. Какво ще правим сега?
— Това е част от стария канал под стената — обясни Даш. — Ако тръгнем към центъра на града, ще намерим изход от Крондор.
— Защо просто не излезем от града, щом сме под стената? — попита Рийзи.
— Защото — ръката на Даш удари по камъка — това е външната граница на канала. За да се измъкнеш отвъд стената, трябва да можеш да дъвчеш камък.
— Проклятие! — изруга Густаф. — Мислех, че ще изпълзим под стената или нещо такова.
— Каналите във фулбурга и вътрешния град никога не са били свързвани. Инак всеки нашественик много лесно може да се промъкне вътре — каза Даш. — Впрочем, един добър екип сапьори все пак може да проникне за няколко седмици, ако знае, че това го има. Има един пролом от другата страна на тази стена, но за да стигнем до него, трябва да влезем в града.
— Добре, накъде тръгваме? — попита Талвин.
Даш огледа тунела под смътната светлина от дупката и каза:
— Елате при мен.
Мъжете се струпаха около него.
— Густаф, сложи дясната си ръка на дясното ми рамо. — Силната длан на наемника го стисна през туниката. — Талвин, ти се хвани за Густаф. Рийзи поема тила. Слушайте командите ми. — Даш опря дясната си ръка на стената. — Тръгваме, бавно. Ако някой се изпусне — да се обади.
Тръгнаха в мрака.
Джими се обърна, запуши с ръка устата на Малар, пусна факлата на каменната пътека до канала, настъпи я и я угаси. Малар успя да запази самообладание и издържа, без да мърда, с дланта на Джими на устата си.
Когато Джими го пусна, Малар също чу онова, което бе чул младежът — по някакъв друг тунел наблизо вървяха хора. Джими прошепна колкото може по-тихо:
— Идва някой.
Останаха неподвижни, наострили уши. После някой проговори. Гласът бе приглушен и думите не се разбраха, но Джими бе готов да заложи кесия със злато, че са нашественици. Изчакаха, докато шумът заглъхне и непознатите се отдалечат.
Джими клекна и заопипва за факлата. Беше още топла. Той изби искра с кремъка, запали я и каза:
— Може да се наложи да я оставим, ако се натъкнем на друг патрул.
— Искате да кажете, че ще обикаляме тук слепешката? — попита Малар притеснено.
— Знам пътя много добре — отвърна Джими с убеденост, каквато не изпитваше. — Освен това, ако нашествениците ни усетят, или сме мъртви, или сме пленници. Бих предпочел риска да се върнем от другата страна на стената вместо тези два избора.
— Съгласен съм, но думите ви не ме изпълват с много увереност, млади господарю.
Джими не отвърна нищо, а надникна зад ъгъла — може би някой ги дебнеше.
— Насам — рече той и поведе Малар към зейналата паст на големия тунел срещу тях през мръсната вода.
Някъде далече се чу шляпане и Даш усети как пръстите на човека зад него се впиха в рамото му. В тъмнината не можеше да се разбере от коя страна точно идва звукът. Нервите им бяха опънати и Даш се притесняваше, че някой от тримата мъже зад него може да изпадне в паника. Густаф изглеждаше стабилен, макар и изнервен, Талвин беше кротък, но Рийзи от време на време издърдорваше по нещо неуместно и или питаше колко още трябва да вървят в тъмното, или изразяваше мрачните си предчувствия.