Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
Атлас изправи рамене (Трета част: А е А) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:

Третата част на опус-магнума на Айн Ранд е озаглавена „А е А“ и символизира онова, което тя като един от най-влиятелните философи на XX век нарича „закон за тъждеството“. Тук всички привидни противоречия са открити и разрешени от Дагни Тагарт и Ханк Риърдън; Дагни открива любовта на живота си; Джон Голт произнася знаменитата си тричасова реч по радиото; Атлантите се присъединяват към неговата стачка, произнасяйки: „КЪЛНА СЕ В ЖИВОТА СИ И В ЛЮБОВТА СИ КЪМ НЕГО, ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ЖИВЕЯ ЗАРАДИ ДРУГ ЧОВЕК, НИТО ЩЕ ИСКАМ ДРУГ ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ ЗАРАДИ МЕН“. Умиращият свят възкръсва.
1 ... 253 254 255 256 257 258 259 260 261 ... 286
Перейти на страницу:

— Не аз те вкарах в това! — викна той. — Не исках! Нищо не можах да направя! Не това възнамерявах! Джон! Не можеш да ме обвиняваш! Не мен! Никога не съм имал шанс срещу тях! Те притежават света! Не ми оставиха място в него! Какво е разумът за тях? Какво е науката? Не знаеш колко са смъртоносни! Не ги разбираш! Те не мислят! Те са безмозъчни животни, движени от ирационални чувства — от алчните си, грабливи, слепи, безотговорни чувства! Те си присвояват всичко, което искат, само това знаят — че го искат, без значение какви са причините, резултатите или логиката — искат го, проклетите мръсни свине! Умът ли? Не знаеш ли колко безпомощен е умът срещу всички тия безумни орди? Нашите оръжия са толкова безпомощни, смешни, детински: истина, познание, разум, ценности, права! Силата е единственото, което те познават, силата, измамата и грабежът! Джон! Не ме гледай така! Какво можех да направя срещу юмруците им? Трябваше да живея, нали? Не го правех за себе си, а за бъдещето на науката! Трябваше да ме оставят на мира, трябваше да ме защитават, трябваше да се договоря с тях, няма друг начин да се живее, освен при техните условия, няма, чуваш ли, няма! Какво искаше да направя? Да прекарам живота си в просене на работа? Да прося от подчинените си средства и дарения? Да не искаш работата ми да зависи от милостта на главорези, които са се научили само да правят пари? Нямах време да се съревновавам с тях за пари, пазари или каквито и да е други мизерни материални стремежи! Това ли беше твоята идея за справедливост — те да харчат парите си за пиене, яхти и жени, докато безценните часове на моя живот се пилееха заради липса на научно оборудване? Убеждение ли? Как да ги убедя? Какъв език да говоря с хора, които не мислят? Не знаеш колко самотен бях, колко копнеех за някакъв проблясък на интелигентност! Колко самотен, уморен и безпомощен! Защо ум като моя да трябва да се пазари с невежи глупаци? Те не са допринесли и със стотинка за науката! Защо да не ги насилим? Не теб исках да насилвам! Този пистолет не беше насочен към интелекта! Не беше насочен към хора като теб и мен, само към безмозъчните материалисти! Защо ме гледаш така? Нямах избор! Нямах никакъв избор, освен да ги победя в собствената им игра! О, да, това е тяхната игра, те определят правилата! На какво разчитаме ние, малцината, които могат да мислят? Можем само да се надяваме да се промъкнем незабелязано и да ги излъжем да служат на нашите цели! Не знаеш каква благородна цел бяха моите възгледи за бъдещето на науката! Човешкото познание, освободено от материални вериги! Неограничено от средствата! Аз не съм предател, Джон! Не съм! Служих на каузата на разума! Онова, което виждах в бъдещето, което исках, което чувствах, не можеше да се измери в мизерните им долари! Исках лаборатория! Нуждаех се от нея! Какво ме интересува откъде е дошла или как? Можех да направя толкова много! Можех да стигна такава висота! Нямаш ли никаква милост? Исках я… Какво, като трябваше да ги насилваме? Така де, кои са те, че да мислят? Защо ги научи да се бунтуват? Щеше да проработи, ако не беше ги оттеглил! Щеше да проработи, казвам ти! Нямаше да е… така! Не ме обвинявай! Ние не можем да сме виновни… всички… векове наред… Не може да бъркаме изцяло! Не трябва да ни обвиняват! Нямахме избор! Няма друг начин да се живее на земята! Защо не ми отговаряш? Какво виждаш? Да не мислиш за онази твоя реч? Аз не искам да мисля за нея! Беше само логика! Човек не може да живее с логика! Чуваш ли? Не ме гледай! Искаш невъзможното! Хората не могат да живеят по твоя начин! Не позволяваш моменти на слабост, не разрешаваш човешки слабости или човешки чувства! Какво искаш от нас? Рационалност по двайсет и четири часа на ден, без измъкване, без почивка, без заобикаляне? Не ме гледай, дяволите да те вземат! Вече не ме е страх от теб! Чуваш ли ме? Не ме е страх! Кой си ти, че да ме обвиняваш, нещастен неудачник? Дотук те докара твоят път! Ето те, хванат, безпомощен, под стража, тия зверове ще те убият всеки момент — и смееш да ме обвиняваш, че съм непрактичен! О, да, ще те убият! Няма да победиш! Не могат да ти позволят да победиш! Ти си човекът, който трябва да бъде унищожен!

Доктор Стедлър рязко си пое дъх и сподави вика си, сякаш неподвижността на фигурата на перваза беше мълчалив рефлектор и изведнъж му беше показал пълното значение на собствените му думи.

— Не! — простена доктор Стедлър и започна да клати глава, за да избяга от неподвижните зелени очи. — Не! Не! Не!

Гласът на Голт носеше същата непреклонна строгост като погледа:

— Казахте всичко, което исках аз да ви кажа.

Доктор Стедлър започна да удря с всичка сила с юмруци по вратата, и когато тя се отвори, той избяга от стаята.

1 ... 253 254 255 256 257 258 259 260 261 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)