Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Той вече не ви е брат, ваше величество, а само враг — отвърна Приратес.
— Не, не… — каза бавно Елиас, потънал в размисъл. — Той е мой брат. Затова не бива да бъде разрешавано да ме предизвиква. Това ми изглежда очевидно. Не е ли очевидно, Приратес?
— Разбира се, ваше величество.
Кралят се загърна по-плътно в наметалото си, сякаш за да се предпази от внезапно задухал студен вятър, макар пещите под тях да бълваха на талази горещ въздух.
— Намери ли дъщеря ми, Приратес? — попита неочаквано Елиас.
Свещеникът едва успя да зърне блесналото око върху потъналото в пещерата на качулката лице.
— Както ви казах, ваше величество, ако не е заминала в Набан, при семейството на майка си — а нашите агенти не смятат така, — значи е при Джосуа в Наглимунд.
— Мириамел. — Изреченото с едно издишване име отекна по каменното стълбище. — Трябва да я върна тук. Трябва! — Кралят вдигна ръка пред лицето си и бавно я сви в юмрук. — Тя е единственото късче свястна плът, което ще спася от разтрошената черупка на къщата на брат ми. Останалото ще го изпепеля.
— Вече имате силата да го сторите, кралю — обади се Приратес. — А имате и могъщи приятели.
— Да. — Върховният крал бавно кимна. — Да, така е. А какво ново за ловеца Инген Джегер? Нито намери дъщеря ми, нито се завърна. Къде е?
— Все още търси момчето на вещера, ваше величество.
— Струва ми се, че хвърлихме огромни усилия в опити да открием това момче, което според теб знае някои от тайните ни. — Кралят се намръщи и заговори остро: — Бих желал толкова грижи да бъдат положени за собствената ми плът и кръв. Не съм удовлетворен.
За момент потъналите му в сянка очи просветнаха гневно, после той попита:
— Приратес? — Гласът му отново се бе променил.
— Да, ваше величество?
— Мислиш ли, че ще мога да спя… когато съсипя Наглимунд и дъщеря ми се завърне при мен?
— Сигурен съм, кралю.
— Добре. Ще ми достави още по-голяма наслада, като го знам.
Елиас се отдалечи по сенчестия коридор. Приратес не помръдваше, заслушан в отдалечаващите се стъпки на краля.
34. Забравени мечове
Воршева беше разгневена. Четката се тресеше в ръката й, а върху брадичката й бе очертана ярка червена линия.
— Вижте какво направих! — измърмори ядосано тя. — Жесток сте, като ме карате да бързам.
Избърса уста с една кърпичка и поднови заниманията си.
— В името на Ейдон, предстоят ни по-съществени неща от едно червене!
Джосуа се надигна и отново закрачи.
— Не ми говорете така, принце! И не се разхождайте зад гърба ми… — Тя размаха ръка, докато се мъчеше да намери подходящите думи. — Щом се налага да ме изхвърлите, първо поне ще се приготвя.
Принцът вдигна един ръжен и се наведе да разбърка въглените.
— Никой не ви изхвърля, милейди.
— Щом съм ви лейди — намуси се Воршева, — защо да не мога да остана? Вие се срамувате от мен.
— Защото ще разговаряме за неща, които не ви засягат. Ако все още не сте забелязали, готвим се за война. Съжалявам, ако това ви причинява главоболия. — Той изсумтя, изправи се и внимателно остави ръжена до камината. — Вървете да разговаряте с другите дами. И се радвайте, че не ви се налага да носите моя товар.
Воршева се извърна да го погледне.
— Другите дами ме мразят! — отсече тя, присвила очи: върху бузата й бе провиснал кичур черна коса. — Чувам ги да си шушукат за повлеканата на принц Джосуа. И аз ги мразя — тия северни крави! Във владенията на баща ми щяха да ги нашибат с камшик за такова… такова… такова неуважение!
Пое дъх, за да се успокои, и попита:
— Защо сте така хладен с мен, сър? И защо ме доведохте тук, в тази студена страна?
Принцът вдигна очи и за миг непреклонният му израз се смекчи.
— И аз понякога се питам. — Той бавно поклати глава. — Моля ви, ако ненавиждате придворните дами, идете и накарайте арфиста да ви посвири. Моля ви. Тази нощ нямам нищо против.
— Нито пък която и да било нощ — сви устни Воршева. — По всичко личи, че изобщо не ме желаете, но вашите вехтории, да, да, само от тях се интересувате! Вие и вашите овехтели книги!
Търпението на Джосуа беше на път да се изчерпи.
— Събитията, които ще обсъждаме тази вечер, наистина са отдавнашни, но са от огромно значение за настоящето. Хиляди проклятия, аз съм принц на тази страна и не мога да загърбя отговорностите си!