Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Бинабик отново взе ръкописа и каза:
— Трябва да бъдем по-внимателни, принц Джосуа. Моргенес цитира Нисес — а фактът, че действително е прочел поне части от „Ду Сварденвирд“, за мен само доказва съобразителността му — цитира Нисес, който говори за други два „Велики меча“. Освен Печал. Ето, нека прочета това, което според Моргенес са думи на самия Нисес.
Бинабик се прокашля и започна да чете:
— Първият Велик меч се появил в същинския си образ от Небето преди хиляда години.
Усирис Ейдон, Когото ние, чедата на Майката Църква, наричаме Син и Въплъщение на Бога, висял девет дни и нощи, прикован за Своите Ръце и Крака към Дървото за екзекуции на площада пред Храма на Ювенис в Набан. Този Ювенис бил езическият бог на справедливостта и набанският император имал навика да провесва такива осъдени от неговите съдилища инаковярващи престъпници на могъщите клони на дървото на Ювенис. Така висял с главата надолу и Усирис като бут говеждо, обвинен в светотатство и размирици за това, че обявил възшествието на Единия бог.
През тази Девета нощ от Небесата се спуснала със страховито бучене една светкавица и свистяща мълния разсякла Храма на хиляда отломъци, убивайки езическите съдии и свещеници в него. Когато пушеците и изпаренията се разпръснали, Тялото на Усирис Ейдон го нямало и се надигнал огромен вопъл, че Бог Го е възкачил отново на Небето и е наказал враговете Му, макар други да твърдели, че ревностните ученици на Усирис са свалили тялото Му и са избягали по време на Бъркотията. Тези неверници били накарани бързо да замлъкнат и Словото за чудото обходило всички кътчета на Града. Това сложило началото на провала на езическите богове на Набан.
Сега сред руините на Храма лежал обгърнат от изпарения огромен Камък. Ейдонитите оповестили, че на това място се намирал езическият олтар, разтопен от отмъщаващите пламъци на Единия бог.
Аз, Нисес, обаче мисля, че това е била огнена Звезда, каквито понякога падат от небето.
И така, императорските майстори на мечове взели един голям отломък от разтопените останки и установили, че е годен за обработка, и изковали от небесния метал огромен Меч. Заради клоните-камшици, смъкнали кожата от Гърба на Усирис, звездният меч — за какъвто го мисля — бил наречен ТРЪН и в него се криела огромна мощ…
— По този начин — продължи Бинабик, — предаван по наследство на всеки следващ набански владетел, мечът Трън най-после стигнал до…
— До сър Камарис, любимия приятел на баща ми — допълни Джосуа. — Безброй са историите за меча Трън, но до днес не знаех откъде пристига… ако може да се вярва на Нисес. Разказаното понамирисва на ерес.
— Онези негови твърдения, които са насочени срещу вярата, звучат основателно — обади се Джарнауга и потупа брадата си.
— И все пак — отвърна Джосуа, — какво означава това? Когато Камарис се е удавил, е изчезнал и мечът му.
— Позволете ми да ви прочета още малко от ръкописа на Нисес — намеси се Бинабик. — Ето тук той говори за третата част на нашата загадка.
— Вторият от Великите мечове се появил от Морето, прекосявайки соления океан от Запад до Остен Ард.
В продължение на няколко години Морските нашественици пристигали до тези земи от далечната студена страна, която наричали Ийсгард, за да се завърнат обратно върху вълните, след като приключвали с плячкосването.
Тогава някаква Трагедия или ужасяваща Случка в родния им край принудила мъжете на Ийсгард да напуснат земята си, да доплуват със своите семейства в Остен Ард и да се заселят на Север в Римърсгард, земята, където съм се родил много след това.
Когато слезли на брега, техният крал Елврит благодарил на Удун и останалите езически богове, след което наредил да изковат меч от железния кил на неговия кораб-дракон, за да защитава Народа си в тази нова земя.
Случило се така, че дали кила на двернингите или дуорите, потаен и коварен народ, и те отделили Чистия и Важен метал незнайно как и изковали дълго блестящо острие.
Когато започнали да се пазарят за парите, крал Елврит и майсторът на двернингите се спречкали и кралят посякъл ковача и отмъкнал меча, без да плати, което много по-късно причинило Беди.
В памет на заселването им в Новата земя Елврит нарекъл меча МИНИЯР, което означава „Година на паметта“ или „на спомена“.