Престолът от драконова кост

— С отец Странгиард ровихме дни наред в архивите на замъка — обади се Бинабик — при моето първо идване, за да се опитаме да открием значението на Пророчеството за мечовете.

— Имаш предвид съня, за който ми разказа? — попита Джосуа и заотгръща напосоки изписаните листове върху масата. — Който сте сънували с момчето в къщата на магьосницата?

— А и не само те — намеси се Джарнауга, присвил сините си очи. — През нощите преди да напусна Танголдир аз също сънувах една огромна книга. Върху нея с огнени букви беше изписано „Ду Сварденвирд“.

— Разбира се, че съм чувал за книгата на свещеник Нисес — кимна принцът, — когато бях млад ученик при усирианските братя. Прокълната книга, която вече не съществува. Да не искате да кажете, че сте открили копие от нея в библиотеката на замъка?

— Не, въпреки че отделихме доста време — отвърна Бинабик. — Ако въобще я е имало някъде, освен може би в Санселан Ейдонитис, би трябвало да е тук. Странгиард събира изключителна библиотека.

— Много мило — обади се архиварят, преструвайки се, че разглежда внимателно един гоблен, за да не би непристойната руменина да накърни репутацията му на уравновесен историк.

— Всъщност, колкото и да търсихме със Странгиард, тъкмо Джарнауга е на път отчасти да реши нашия проблем — продължи Бинабик.

Възрастният мъж се наведе напред и почука с костелив пръст по пергамента.

— Това беше късмет, който, надявам се, предвещава добро за всички нас. Навремето Моргенес ми изпрати въпроси за Нисес — разбира се, римър като мен, — отговорите на които да му помогнат да запълни някои бели петна в описанието му за живота на баща ви крал Джон. Боя се, че не му помогнах много. Казах му, каквото знам. Но запомних въпросите.

— Друг късмет е — възкликна възбуден Бинабик, — че единственото нещо, което младият Саймън успя да спаси при разрушаването на покоите на Моргенес, е… тази книга! — Той грабна сноп листа с малката си кафява ръка и го размаха. — „Животът и царуването на крал Джон Презвитер от Моргенес Ерсестрес“. Тъй че докторът продължава да е с нас!

— Дължим му повече, отколкото може да бъде изречено — произнесе тържествено Джарнауга. — Той прозря настъпването на мрачните времена и направи много приготовления, за някои от които все още не подозираме.

— Но най-важното в момента — продължи нетърпеливо тролът — е това: животописът му за крал Джон. Погледнете!

Той мушна листовете в ръката на Джосуа. Принцът ги попрелисти, след което вдигна поглед и се усмихна едва-едва.

— Заплетеният и архаичен език ми напомня студентските дни, когато се ровех из архивите на Санселан Ейдонитис. — Той поклати глава със съжаление. — Това, разбира се, е изумително и се моля някой ден да имам достатъчно време, за да прочета цялата творба на Моргенес, но все пак… — Джосуа вдигна страницата, която четеше. — Ето например описанието за изковаването на меча Печал, но няма нищо повече от онова, което Джарнауга вече разказа. С какво би могло да ни бъде полезно?