Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Построил го е — отчасти, — но последните Зида'я са го напуснали много преди да се родя. — Златистите очи на Джирики бяха широко отворени, сякаш не можеше да откъсне поглед от покривите на пещерния град. — Когато Тинукеда'я откъснали своя живот от нашия, Дженджияна Славея заявила в мъдростта си, че ние трябва да дадем това място на Децата на Кормчията, за да изплатим отчасти дълга си към тях. — Той се намръщи и поклати глава, косата му се развя. — Тя им дала също Хикехикайо на север и заобиколения с море Джина-Т'сеней, който отдавна е изчезнал под вълните.

Еолаир се мъчеше да извлече смисъл от всички тези непознати имена.

— Твоят народ е дал това на Тинукеда'я? — попита той. — Създанията, които ние наричаме дуори?

— Някои се наричат така. — Джирики обърна светлите си очи към графа. — Но те не са „създания“, граф Еолаир. Те произлизат от Изгубената градина, както и моят народ. Тогава сме направили грешката да ги смятаме за по-долни от нас. Искам сега да я избегна.

— Нямах предвид нищо обидно — каза Еолаир. — Но се срещнах с тях, както ти казах. Те бяха… странни. Но и бяха любезни с нас.

— Децата на океана са много кротки. — Джирики заслиза по стълбите. — Мисля, че именно затова са ги довели сънародниците ми — защото са усещали, че от тях стават послушни слуги.

Еолаир забърза да го настигне. Ситът се движеше уверено, при това много по-близо до ръба, отколкото би посмял графът, и въобще не поглеждаше надолу.

— Какво искаше да кажеш с това „някои се наричат така“? — попита Еолаир. — Имало ли е Тинукеда'я, които не са дуори?

— Да. Тези, които са живели тук — дуорите, както ги наричаш — са най-малката група, която се е отцепила от главното племе. Останалите от народа на Руян са останали близо до водата, тъй като винаги са обичали океана. Много от тях са станали така наречените от смъртните „морски наблюдатели“.

— Нискийците? — През дългата си служба Еолаир често пътуваше в южните води и беше срещал много морски наблюдатели. — Те още съществуват. Но съвсем не приличат на дуорите.

Джирики спря, за да може графът да го настигне, и после тръгна по-бавно.

— Това е предимството и проклятието на Тинукеда'я. Те могат да се променят с времето, за да станат по-подходящи за мястото, в което живеят: притежават някаква изменчивост в кръвта и костите. Мисля, че ако светът трябва да бъде унищожен с огън, Децата на океана ще са единствените, които ще оцелеят. Не след дълго те ще могат да ядат пушек и да плуват в гореща пепел.